Малко преди сватбата ни съпругата ми Ирина получи много добро предложение за работа, но в друг град. Помислихме известно време и тъй като заплатата беше наистина висока, решихме да се преместим. Свекърва ми, която отдавна живееше в този град, ни прие при себе си заедно с малката си дъщеря.
Разбира се, не ми беше много приятно да живея в чужда къща, но заради съпругата ми реших да го изтърпя. Много скоро обаче работата на Ирина не се получи и за мое щастие се върнахме в родния ми град. Общо взето, живях със свекърва ми около месец и това беше достатъчно: свекърва ми беше много строга жена.
Тя планираше всичко за минути, а в къщата имаше правила: никакви дрънкащи тенджери, никакво катерене в хладилника, пестене на почти всичко. Къщата ни е единственото нещо, което ми е останало от родителите ми. Въпреки че е малка, тя е много по-добра от тази на свекърва ми.
Както и да е, настанихме се, започнахме да живеем за себе си, спокойно, и ни очакваше изненада. Една неделна сутрин на вратата ни се почука. Свекърва ми стоеше на прага с дъщеря си и куфарите. Тя хвърли всички вещи в коридора и обяви: – “Отсега нататък ще живеем тук.
Надявам се, че ще има място и за двама ни. Скоро се оказа, че свекърва ми и дъщеря ми живеят в апартамент под наем. А аз не знаех за това.И когато наемателят вдигнал наема с петстотин, свекърва ми решила, че това е непосилна сума за нея, и напуснала апартамента.
Разбира се, поканихме ги в къщата, но вечерта, когато сложихме дъщеря си да спи, седнахме на масата и започнахме да мислим какво да правим. Предложих да платя част от сумата, която беше добавена, защото това ми гарантираше спокоен живот. Но свекърва ми имаше свой собствен вариант: “Наистина ми харесва тук.
Няма съседи, няма шум, има много пространство, а въздухът е свеж. Ние ще останем тук, а ти можеш да се изнесеш в апартамент. Какво имаш предвид? Напълно ли се е побъркала? Искам да кажа, че трябва да й дам цялата къща и да отида да се сгуша в една стая, и да плащам наем? Разбира се, не съм съгласен. Но нямам представа как да я измъкна.
