Омъжих се за Робърт преди седем години. Веднага след сватбата той каза, че заплатата му ще бъде достатъчна и за двама ни, така че спокойно мога да се откажа от работата си и да посветя цялата си енергия на създаването на уютен дом, а след няколко години и на децата.
И така, минаха много години. Робърт беше наистина добър в работата си, а аз се грижех за 6-годишния ни син и 4-годишната ни дъщеря. Един ден съпругът ми започна да печели толкова много, че не харчехме всичките си пари за един месец.
Той ми даваше остатъците, за да си купувам всякакви женски удоволствия, и аз започнах да ги спестявам. Знаете ли, не беше въпрос на доверие. Просто живеехме в 3-стаен апартамент, подарен ни от свекъра ми като сватбен подарък, имахме две деца и аз, след като прочетох историите на жените от различни форуми, се страхувах да не остана с тези деца без нищо, затова реших да си подготвя финансова възглавница.
Не успях да го направя за дълго, защото един ден съпругът ми намери плика ми с парите и по изражението му разбрах, че не е много щастлив от това, което вижда.
Съпругът ми хвърли един плик в моята посока и каза, че мога да подам молба за развод, защото не му имам толкова голямо доверие. Всичко беше толкова глупаво, толкова объркано! Не го правех заради себе си, правех го заради децата и спестявах за себе си, а не за тяхното качество на живот.
Сега не знам какво да кажа на съпруга си, за да разбере, че не съм го направила от злонамереност и че доверието няма нищо общо с това. Просто исках да имам някаква увереност в себе си и в способностите си.
