На следващата сутрин Георги се събуди още преди да се покаже първото слънце. Събуди го… тишината. Но не онази обичайната планинска тишина, а нещо различно
Не издаваше нито звук. Дори не се движеше. Само дишаше — дълбоко, бавно. Когато стигнаха, в апартамента ги посрещна обичайната тишина. Но този път тя
С треперещи ръце. Едната банкнота ми падна. Наведох се. Краката ми изтръпнаха. Касиерката не каза нищо. Никой не каза нищо. Само едно дете ме гледаше
„Татко, моля те, започни работа…“ Повтаряше ги наум, пак и пак, докато слизаше по стълбите — в сърцето му беше като земетресение. На улицата беше
Не от вълнение. От страх. Не за себе си. Боя се, че той — нейният избраник — в последния момент ще се откаже. Че ще
Разпозна езика… френски. Спомени, които отдавна се беше опитал да погребе, изплуваха като кошмари от дъното на съзнанието му. Кристина се беше навела над Матео
Лежеше в старото легло, завита с вълненото одеяло, което сама си беше изплела преди десетилетия. В тавана — петна от влага. В гърдите — тежест,
Марина се събуди рано, много преди алармата, поставена за осем. Сънливостта мигом изчезна – днес беше рожденият ден на Андрей, а вечерта щяха да пристигнат
Музиката гърмеше из целия палат. Блестящи полилеи хвърляха хиляди искри по стените, изпълнени със скъпи картини. Смях, леки разговори, шумолене на скъпи рокли и звън
Една дъждовна есенна вечер, когато небето беше покрито с плътни облаци, а целият свят бе обагрен в мрачни сиви тонове, се прибирах от изтощителен работен