Леля разглеждаше новата къща и не можеше да намери място за щастие. Толкова дълго бе мечтала да има собствено жилище, а сега вече бе пълноправен собственик на къщата. Какво друго е нужно на една жена, за да бъде щастлива? Може би понятието за гостоприемство се предава по кръвен път или с възпитанието, но Таня е израснала също толкова гостоприемна, колкото и родителите ѝ. Тя обичала гостите, компанията и дори семейните събирания. Затова Таня винаги се радваше, че някой е в дома ѝ. Затова можем да кажем, че всички нейни мечти са се сбъднали. Тя грижливо поддържаше къщата чиста и се грижеше за градината. В същото време успяваше да готви и да се грижи за децата. А през уикендите тя и съпругът ѝ винаги чакали гости.
Преди обаче Таня да успее да го осъзнае, всичко става против волята ѝ. Сякаш нещо лошо се беше стоварило върху нея и семейството ѝ. Съпругът ѝ започнал да има проблеми, синовете ѝ често страдали от странни болести, а котката ѝ сякаш се готвела да умре, криела се в тъмните ъгли на къщата и отказвала да яде. Самата Таня също била засегната. Тя винаги беше уморена и се чувстваше много зле. Къщата, въпреки че беше съвсем нова, започна малко да се руши. Таня беше загубила силата и духа си. Беше болезнено да я гледам. Всички съчувстваха на някогашната икономична и усмихната жена. Съветваха я да потърси помощ, защото кой знае докъде можеше да доведе всичко това.
– Определено е джинс!” – заяви най-близката ѝ приятелка. – Но кой има нужда от мен, за да ме джинсва. Направила ли си някога нещо за някого? – И после какво? Може да са завиждали за успеха ти. – Не знам. Всичко се е променило толкова драматично. – За какво говоря! Познавам една стара дама. Тя вижда и знае всичко. Мисля, че това ще помогне. Таня не се опита да се съпротивлява. Знаеше, че ако жената не може да помогне, тя не може да направи нищо по-лошо. Струваше си да опита. На следващата сутрин приятелите се събраха и отидоха в съседното село. Таня оставя децата и къщата при майка си. Гадателката изглеждаше като обикновена старица от 70-те години на миналия век.
Между другото, тя вече чакаше гостите, защото приятелката на Таня я беше предупредила предварително. “Кой ти направи това?” – попита старицата, като погледна Таня. “Кой не може да те види такава?” “Да, аз дори нямам врагове като такива.” “Много си добра, знам, но те се възползваха от това. Всичко е наред… Ще ти помогна! Жената помоли приятелката на Таня да напусне къщата и започна да говори с гостенката. Всичко това продължило три часа. В края на сеанса Таня вече се чувстваше малко облекчена. Но това е само началото – каза старицата, – аз едва сега прибрах това, което се случи. Но ако не защитиш дома си и продължиш да пускаш всички да влизат, това ще бъде безполезно. Гадателката научи Таня на своята тайна техника, която ви позволява да поставите защита срещу хора със зли намерения. “Направете го и ще се убедите сами!” Старицата каза: “О, вие сияете.
“Чувстваш ли се по-добре?” – попита приятелят. Жената й благодари и каза, че наистина се чувства по-добре. Накрая синовете ѝ започнали да се възстановяват, работата на съпруга ѝ се подобрила, а самата Таня се почувствала много по-добре. Къщата сякаш отново просветнала и се изпълнила с радостни цветове. Оставаше само да поставим защитата! Когато всички заспаха, Таня взе две игли от нощното шкафче, взе една свещ и отиде в кухнята. Вземайки иглите една по една с пинсетата си, тя ги нагря над пламъка, като мислено помоли Бог да ги изчисти от всичко, което им е било причинено. След това стисна всичко в дланите си, прошепна нещо и заби иглите в рамката на вратата. Оставаше само да гледаме.
Животът започна да се подобрява. И тогава, преди следващия уикенд, се обадиха стари приятели. Казаха, че ще дойдат на гости. Таня не отказа. “Изглеждаш прекрасно”, усмихна се приятелката ѝ. “А това е за теб, подаръци”, влезе в стаята съпругът ѝ. Приятелката извади ВАЗ от един от джобовете си и извика. Как може да е това? Вазата наистина беше от чипс от нахут. Гостите бяха разстроени. Но Таня веднага разбра, че това е начинът, по който работи къщата. Същата вечер Таня просто продължаваше да гледа приятелката си.
Жената беше студена, постоянно стискаше сърцето си, мълчеше и поглеждаше отстрани към собственика на къщата. Таня й се усмихна в отговор. И така, първият враг беше открит. Когато всички си тръгнаха, Таня грабна вазата и останалите подаръци, изнесе ги в градината и ги подпали. Тя отново се почувства по-добре. По-късно се оказа, че този приятел не е бил единственият източник на нещастие. Други двама приятели също бяха хванати на местопрестъплението. Но най-важното е, че сега Таня знае как да се справя с такива хора и вече не се страхува от нищо. Вярвате ли в медиумизма? Смятате ли, че тази жена наистина е помогнала на Таня?