На гробището едно младо момиче ми каза: “Тамара, здравей. Аз съм любовницата на съпруга ти…”

Тома се запъти през снега към гроба на съпруга си. Тя отвори малката ограда и погледна портрета на съпруга си. Очите му бяха тъжни, а ъгълчетата на устата му бяха леко повдигнати, сякаш се готвеше да се усмихне. Радваше се, че вижда някого, който е дошъл да го види. Но на гроба имаше свежи карамфили. Беше странно, защото обикновено родителите на мъжа винаги се обаждаха да отидат заедно на погребението. Но може би това бяха неговите приятели.

Малко по-късно към продавача се приближи младо момиче с малко дете. Простете, че съм толкова откровена, но аз съм любовница на съпруга ви. Разделихме се преди ужасната катастрофа, при която той загина. Той не знаеше за детето. Това е неговото дете, казва се Костя и е на две години. Повярвай ми, той е обичал само теб… – Какво… Как смееш, какво искаш? – Тамара, моля те, изслушай ме. Вземи Костя при себе си… Не ми остава много време, лекарите казаха няколко месеца.

Вече не знам към кого да се обърна. Имам номера ти, взех го от мъжа ти, докато спеше. За всеки случай, но реших, че е по-добре да ти кажа истината. Тамара беше уплашена и изпитваше смесени чувства. Тя разбра, че съпругът ѝ е изневерявал, че има дете и че любовникът ѝ е на път да умре. Затова просто избягала от гробището, качила се в колата си и потеглила към дома. Месец по-късно една възрастна жена ѝ се обадила и с треперещ глас ѝ съобщила, че братовчед ѝ е починал. Жената била майка ѝ и тя я помолила да дойде и да вземе Костя. Тома си помисли, че детето е невинно.

Особено след като той е полубрат на Серьожа, а тя живее със съпруга си. Би било срамно, ако заради нея полубратът ѝ се окаже в сиропиталище. Тома си тръгна. Когато влезе в апартамента, тя забеляза, че старата дама е напълно изморена и вероятно не ѝ остава много време. Беше ясно, че тя не е в състояние да държи под око двегодишното дете.

А Костя беше просто копие на баща си. Тома взе момчето на ръце, то беше спокойно. Тя събра вещите и документите му и го отведе вкъщи. Отначало ѝ беше трудно да бъде около това дете. То дори нарочно преобърна зърнените храни. Тома изведнъж се ядоса на Костя и започна да крещи. Момчето се приближи до нея със сълзи на очи. “Не крещи, мамо”, каза той. Тома взе Костик на ръце и го прегърна здраво. Няма други деца.

Related Posts