Дежурният лекар погледна пациентката, която изглеждаше безжизнена, и започна да се чуди какво да прави. Витя, медбратът, прегледа пулса ѝ, който не се усещаше, но усещаше, че миглите на жената потрепват. Той премахна мокрите ѝ коси и изведнъж разпозна лицето ѝ.
„Юля?“ — помисли си той, но веднага отхвърли мисълта, защото жената пред него беше изнемощяла, бродяжка с неясна възраст, докато Юля беше със свежо лице и усмивки. Но когато видя паспорт с нейното име и дата на раждане, Витя разбра, че това наистина е тя.
Юля и Витя бяха израснали като деца, играли в една и съща детска градина и били близки, но с времето животът ги разделил. Юля се омъжила за баскетболист, но животът с него се оказал кошмар. Тя напуснала съпруга си след години насилие, но живота й станал все по-труден — бедност, бездомност, болести.
Когато Витя я намерил, тя била на ръба на смъртта, но той решава да ѝ даде втори шанс. Въпреки че се сблъскал с трудности и недоволство от страна на дежурния лекар, той настоял да я върне в реанимация. След дълга терапия, Юля започнала да се възстановява.
С времето тя разказала на Витя за тежките моменти, през които преминала. Тя споделила, че е опитала да се самоубие, но водата, в която се хвърлила, не успяла да я утопи. Тя отчаяно искала да се предаде, но той я спасил.
Юля започнала да се възвръща към живота благодарение на Витя, а той започнал да я гледа по нов начин. След време, когато тя била готова да напусне болницата, Витя я помолил да стане негова жена.
Юля, благодарна и с обновено желание за живот, приела предложението му, за да започнат нов живот заедно, изпълнен с любов и подкрепа.
