Родителите на Катя живеят сами в провинцията. Тя не ги беше виждала от дълго време. Преди шест месеца изглеждаха весели, но този път окончателно се отказаха: баща ми ослепя след рак и не излизаше от апартамента. Майка ми беше неговият водач. Тя правеше всичко, което той трябваше да направи. В резултат на това започна да има проблеми с главата: можеше да се изгуби, да забрави къде отива или просто да забрави къде се намира. За щастие селото било малко, всички се познавали и когато я виждали, я придружавали до дома ѝ.
Скоро се разболяла. Когато Катя разбрала за това, веднага дошла при тях. За щастие, тя изправи подопечния си на крака и можеше да си тръгне с чиста съвест. Това беше братовчед ѝ. Леля ѝ беше богата жена и търсен адвокат. Тъй като била много заета, нямала време да бъде със сина си, не се доверявала на непознати, а Катя по това време била медицинска сестра в селото. Тя живяла със съпруга си само две години и той я напуснал, като казал, че вече не се интересува от нея: “Тя е твърде порядъчна и улегнала”. Една леля предлага на Катя работа като бавачка на сина ѝ. Майка ѝ и баща ѝ я благославят с добри дела.
Катя се привързва много към момчето, както и той към нея. Той никога не ѝ е бил в тежест. Никой не е могъл да си представи, че тази помощ ще продължи 25 години. Аня се чувстваше много добре при леля си, тя живееше в огромна двуетажна къща. Когато момчето тръгвало на училище, й купували кола, за да го придружава. Момчето постъпило в Московския медицински институт и Аня се преместила там заедно с него. Чувствала, че животът я е възнаградил с таланта да се грижи за семейството си, без да има никакво лично щастие.
След като завърши колежа, момчето се ожени и всички бяха сигурни, че тя ще се грижи за децата му. Но когато разбра за родителите си, тя веднага се върна в дома на родителите си. Майка ѝ я разпознавала всеки втори ден, а къщата била в ужасно състояние. Катя веднага я почистила. Баща ѝ се радваше като малко дете, когато я виждаше, когато получаваше нейното внимание, обич и грижи. Един ден Катя излязла навън, за да подиша малко свеж въздух и да седне на една пейка. Към нея се приближил мъж, който я разпознал като бивша съученичка. “Катя, колко красива си станала! Не мога да те позная”, каза Витя, бивш побойник и неуспял ученик. Преди пет години съпругата му умира от пневмония.
Той ми каза, че никога не се е женил, че е вдовец и че живее сам. Седяха и си говореха за всичко, спомняйки си за изминалите години. В продължение на една седмица те се срещаха всяка вечер на една и съща пейка и споделяха деня си. И Витя неочаквано ѝ предложи: ⁃Защо да се бавиш, все пак не си млада. Помисли за това до утре, а после ми кажи отговора. ⁃ Да, съгласен съм. До утре може да промениш мнението си – пошегува се Катя. Месец по-късно те се ожениха и направиха малка сватба. Щастието дойде неочаквано. Сега тя беше истински щастлива, както никога досега.
