Бях само на 11 години, когато майка ми реши да се омъжи. Новият ѝ съпруг не искаше да живея с тях, затова майка ми ме закара в дома на баба ми.
Майка ми не ни помагаше по никакъв начин – интересуваше се само от съпруга си, а аз и баба ми трябваше да живеем само от нейната пенсия. Баба никога не е харесвала майка ми; добре, че не се отрече от мен. Слава Богу, че приличам на баща си.
Не разполагахме с много пари, но се справяхме. Баба ми заместваше родителите ми. Питах я за мнението ѝ, доверявах се на тайните ѝ, тя беше първата, която разбра за увлечението ми, за юношеската ми криза. През цялото това време баба ми се опитваше да ме подкрепя.
Когато започнах да уча в университета, баба ми почина. Нямах други роднини. Наследих една къща. Когато оформих всички документи, се появи майка ми. Не я бях виждал от години.
Тя се опита да ме убеди да се разменя с нея. Те имат малък двустаен апартамент, а аз – просторна къща. Тя смяташе, че това е твърде много за мен. Когато отказах, тя се ядоса:
Ти си неблагодарна! В края на краищата аз те родих!
Не исках да я слушам и просто отговорих:
Отгледана съм от баба ми. Къде бяхте през цялото това време? Ти току-що ме изхвърли. Изхвърли ме като куче. След като се оженихте. Така че не ти дължа нищо.
След тази среща минаха още пет години. Омъжих се и ми се роди дете. Живеехме в моята къща.
В семейството ми всичко беше наред. Синът ми беше здрав, аз и съпругът ми работехме, което е същото като при всички останали. Тогава майка ми се появи отново. Нямаше да я допусна в живота си. Кой прави това? Първо изоставя детето, а после се появява. Синът излезе и попита:
Мамо, кой дойде при нас?
Майка ми реши да действа:
Аз съм твоята баба! Мога ли да вляза? Майка ти не ми позволява.
Но аз никога не съм те виждал. Мамо, тя казва ли истината? Защо не знам нищо за нея?
Скъпи, иди в стаята си, ще поговорим по-късно. – казах на сина си и се обърнах към майка си: – Защо си дошла? Не искам да те виждам. Не ти вярвам.
Тя седна и започна да плаче. Каза, че е била измамена. Планирала да си купи нов апартамент. Продала стария, но съпругът й взел всичко и изчезнал. Сега няма дом и си спомнила за мен.
Искам да остана тук. Нямам други деца освен теб. Не можеш да ме оставиш на улицата. Ти си добър човек. Ще живея с теб. Аз те родих!
Приютих я за нощта. Не е редно да прекара нощта на улицата. Обадих се на леля си, сестрата на майка ми, която живее в село. Казах й, че утре съпругът ми ще закара майка ми при нея. В селото винаги има работа. Нека живее там. Не искам да остане в моя дом. Баба ме е отгледала.
Преди да си тръгне, майка ми се разгневи и ме обвини:
Защо си толкова жестока? Аз те родих!
Да, защо съм толкова лоша с нея?
