Родом съм от селото, където срещнах съпруга си и се оженихме. През целия си брачен живот мечтаех за развод, но никога не казах на никого за това. И сега, когато се пенсионирах, реших да подам молба за развод. Пенсионирана съм само от един месец, а вече успях да преосмисля целия си живот.
Срам ме е да призная, че бях прекарала по-голямата част от живота си, омъжена за мъж, който изобщо не ме беше оценил. Сякаш от очите ми бяха паднали люспи. Първите десет години от брака ни живяхме в едно село, където мнението на другите има много голямо влияние.
В селото на практика няма разводи. Трябва да го изтърпиш, защото къде можеш да намериш по-добър мъж? Отначало смятах, че свекърва ми е източникът на всичките ми неприятности. Мислех, че тя е виновна, че не ми е позволено да излизам от къщи, че възпитавам децата си неправилно и че не съм добра в домакинството. Тайно си мечтаех за развод, но какво пък, “хората нямаше да ме разберат”. Тогава наследих от родителите си апартамент в града. Съпругът ми все още не можеше да се приспособи и да си намери прилична работа.
Аз станах основната издържаща семейството, но тоталният контрол и упреците не спираха. Така че това не беше само заради свекърва ми. Но аз продължих да търпя, защото децата бяха в средата на тийнейджърските си години и не исках да ги разстройвам с развода ни.
По-късно децата пораснаха и създадоха свои собствени семейства. Но отново ми беше някак неудобно да подам молба за развод, след като бяхме живели рамо до рамо толкова много години. Но преди месец се пенсионирах и чух, че съпругът ми ме пита къде ще работя сега, защото ни трябваше нещо, за да плащаме
