Таня беше уморена. Беше сама от шест години, откакто съпругът ѝ я напусна. Дъщеря ѝ се омъжила преди една година и се преместила в друг град. Таня беше само на четиридесет и две години – чудесна възраст за една жена. Втора младост. Таня беше домакиня, готвеше вкусно и всички наричаха нейните кисели краставички с домати шедьовър. А кой би направил тези краставици? Балконът вече беше затрупан с непотребни буркани. “Не бива да се суша сама, толкова съм красива!” – каза Таня на приятелките си.
А те й отговориха: “Не! Търсете човек! Има достатъчно самотни хора навън.” Един от тях препоръчва на Таня офис, наречен “Шаферът”. Таня си помисли, че това е малко глупаво. Но, от друга страна, тя вече беше на четиридесет и две години и това число я изнервяше. Старият часовник на баба ѝ дрънчеше и ѝ напомняше, че времето изтича. Затова Таня отиде в офиса. Любезната дама с пурпурни очила каза: “Наистина имаме най-доброто. Нека да разгледаме заедно, в нашата база данни, да седнем един до друг.” “Да, всички са красиви”, усмихна се Таня. Откъде знаеш, че е твой?” “Добре е обмислен – отвърна жената. Това е достатъчно време, за да проверя дали е твой, или не е. Да продължа ли, или да потърся друг?”
– Кого издаваш?” – “Мъж!” – “Как така?” – “Да! Една седмица с теб. Слушайте, тук не сме срамежливи булки, а минаваме направо към същността. И при нас няма ненормални или луди хора. И Таня изведнъж се ентусиазира. Идеята й хареса. Заедно с малиновата дама избраха петима кандидати. Таня плати малка сума и побърза да се прибере у дома. Първият щеше да пристигне тази вечер. Таня облече зелена рокля – цветът на надеждата. И диамантени обеци, които рядко вадеше от старата си кутия за бижута. На вратата се позвъни. Таня първо погледна през ключалката. И видя рози. Тя дори изпищя от радост. Тя отвори вратата.
Мъжът беше елегантен, точно като на снимката. Седнаха на масата, а Таня беше приготвила всичко. Тя постави букета в средата на масата. Таня хвърли поглед към приятната гостенка и си помисли: “Това е то! Няма нужда от други. Само тази! “Започнахме да ядем салатата. Бъдещият съпруг изсумтя: “Защо го осоли толкова много?” Таня се усмихна смутено и му подаде печената патица. Бъдещият съпруг сдъвка едно парче: “Малко е твърдо.” Всичко останало също не му харесваше. Таня забрави за най-важното – виното – беше прекарала много време в избирането му. Наля го и каза: “Е, за да се запознаем!”. Гостът помирисва чашата и отпива малко: “Евтино е.” Той се изправи: “Добре, нека да видим как се справяш.” Таня взе букета и му го подаде: “Изобщо не обичам рози. Сбогом.” Реклами През нощта Таня поплака малко: съжаляваше. Но предстоеха още четири срещи. Вторият мъж се появи на следващата вечер.
Той влезе уверено: “Е, здравейте!”. Той миришеше на нещо силно. Таня попита: “Отбелязал ли си някъде срещата ни?” Той се усмихна: “О, хайде! Слушай, имаш ли телевизор? В момента има мач. Ще обсъдим всичко по едно и също време.” Таня отговори рязко: “Ще гледаш телевизия вкъщи.” През нощта тя отново плачеше сама. На следващия ден дойде третият кандидат. Той не беше красив, имаше старо сако и непочистени нокти. И обувки в кал. Таня вече мислеше как да го разопакова учтиво. Но реши първо да го нахрани. Той яде жадно, бързо и много похвали Таня. Тя дори се смути. Тя извади киселите краставички.
„О, Боже мой!“ – възкликна не особено красивият мъж. „Това е най-доброто, което съм ял!“ После се заслуша в стържене – часовникът на баба. Влезе в стаята, поиска инструменти и скоро часовникът тиктакаше чисто. Таня беше трогната – добър майстор, трети поред – щастливо число. Реши, че може би това е знак.
Подготви се за вечерта – салон, копринено бельо, рози. А той? Заспал с дрехите, хърка ужасно. Таня не мигна цяла нощ. На сутринта той попита дали да донесе нещата си. Таня – категорично „не“.
После дойде четвъртият – брадат, свободолюбив, обича риболов и приятели. “И жени?”, попита Таня. “Защо не?”, отвърна той. Проветряваше дълго.
На сутринта, в тишина и слънце, Таня се почувства щастлива. Никой не шумоли, не хърка, не пуска дим в саксията ѝ. Телефонът звънна – още един кандидат. „Зачеркни ме! Изтрий ме от базата! Шаферът е този, който не е там!“, изкрещя тя.
