Една моя приятелка скъса със съпруга си, но “отхвърли” свекърва си. Тя казва, че тя е най-близкият човек в живота ѝ.

Откакто се помня, Валентина се усмихваше. И ето че тя стоеше пред мен, сякаш беше умряла. Тъй като се познавахме отдавна, реших да не се преструвам, че не съм забелязал състоянието ѝ. Стигнахме до парка и седнахме на една пейка. И ето какво ми разказа тя за живота си. Беше се променила, но за съжаление, не към по-добро. Съпругът ѝ станал алкохолик. Изглежда, че това не се случва на никого: корпоративни партита, служебни романси. О, там е добре: “Отиди си, забавлявай се малко и забрави. Какво да кажа?”

Не знам как да простя, разбираш ли. Подадох молба за развод. Да – каза той, – помисли за децата. Но аз отстоявах своята позиция по принцип. Събрах си нещата и отидох във вилата. Сега всеки си има свой собствен живот. Децата вече са големи: пораснаха и се изнесоха. Тя си остана вкъщи с кучето, котката и – внимание – със свекървата.

– “Но тя не ми е направила нищо. Дори не сме се срещали през живота си. Това е вярно. Единствената причина, поради която не са се виждали, очевидно е, че свекърва ѝ е била прикована към леглото в продължение на много години. От първия ден на брака им приятелят ѝ се грижеше за нея денем и нощем. Съпругът ѝ дори не влизал в стаята.

Разводът бил финализиран, но Валентина дори не си помислила да остави свекърва си заради бившия си съпруг. Бабата може и да не се движи, но умът ѝ работи, тя разбира всичко. Не казва нищо, но в очите ѝ винаги има сълзи. Но бившият съпруг не се отказва. Той е твърдо решен да закара майка си в санаториум.

Не го интересува, че Валентина е готова да се грижи за една жена толкова дълго, колкото е необходимо. – “Никога няма да се откажа от баба си. Тя се е превърнала в мое семейство. Казах директно на бившия си, че ще се грижа за нея. Но той си стоеше на мястото. С каква мацка живях повече от 20 години… Изминаха няколко месеца от тази среща. Наскоро й се обадих, за да разбера как са се развили нещата. Оказа се, че всичко е наред.

Дъщеря ѝ работи дистанционно, така че идваше да я посещава и да ѝ помага в домакинската работа. За щастие, баба ми няма ограничения. Направихме й изследвания и лекарите казаха, че има голям шанс да се изправи на крака. Тя беше толкова щастлива, че разказа на внучката си: “След малко ще стана и ти ще ме научиш как да работя с компютъра. Ще изкараме много пари…”

Related Posts