Преди шест години майка ми се омъжи за втори път. Тя се разведе с баща ми, когато бях на седемнайсет години. Той отиде при семейството си на юг, а майка ми остана в същия апартамент. Не бях изненадана от развода им, защото винаги съм виждала, че не са подходящи един за друг. Баща ми е спокоен и кротък, а майка ми е човек с характер, който не всеки може да издържи да бъде до нея. Вече бях възрастна, така че не се налагаше да обяснявам нищо.
Общувах нормално и с майка ми, и с баща ми. Най-често, разбира се, с майка ми, защото живеем в един и същи град. Но вече не живеехме заедно, просто общувахме. Отначало живеех в общежитието на университета, а на двадесетия ми рожден ден баща ми направи царски подарък – купи ми едностаен апартамент. Майка ми се занимаваше активно с личния си живот и повече не ме притесняваше. Аз направих същото за нея. Затова пък разбрах, че се е събрала с един мъж, когато са били на път да узаконят връзката си. Това беше изборът на майка ми, но аз не харесах този човек веднага. Темпераментът на майка ми не е дарба, а там е още по-лошо. Но майка ми беше замръзнала и го гледаше така, сякаш е нещо голямо и незимно. Е, нека си го вземе, щом й харесва.
Младоженците живееха в имота на майка ми. Новият ѝ съпруг беше бездомник, бившата му съпруга също го пусна вкъщи, а след развода той не отиде никъде. Преди да заживее с майка ми, той наел стая в общежитие. “Представяш ли си, той е ремонтирал стария си апартамент, купил е всички мебели, а тя се е отнасяла така с него!” – ми каза майка ми през сълзи. Отново останах безмълвна, въпреки че вярвам, че жената е постъпила правилно, и окончателно се убедих в това след следната фраза: “Той е прав да не ѝ плаща издръжка. Тя пак ще харчи всичко за себе си. Освен това тя разказва на детето нещо за баща му, а то дори не иска да говори с него.
Ако не се лъжа, синът е на петнайсет години, така че не е лесно да се “каже” на такова дете. Достатъчно е веднъж да поговори с баща си, за да разбере всичко. Но аз запазих тази мисъл за себе си. Не виждах смисъл да доказвам каквото и да било на майка си. Не беше за мен да живея с такава дарба. Аз самият се ожених и имам син. Майка ми идваше сама на гости на внука си, защото съпругът ѝ “не може да понася шума и детския плач”. Това не ме разстрои ни най-малко и нямах никакво желание да пресичам отново пътя си с него, но щеше да ми се наложи. Сега синът ми е на пет години и понякога ходим на гости на майка ми. Понякога се налага да пресечем пътя си с нейния съпруг, а той никога не е мълчал.
Оставихме детето при майка ми за една нощ, защото отивахме на сватба извън града. Беше уговорено, че тя ще го гледа, а съпругът ѝ щеше да отсъства. Въпреки това, решихме да се приберем по-рано и не ѝ казах.
Когато пристигнахме, заварихме сина ни да спи сам в коридора, на старо креватче без светлина. Майка ми и мъжът ѝ бяха на кино. Това ме шокира – помолих да е до него, ако се събуди. Реакцията на мъжа ѝ беше възмутителна – той ми се скара, че съм дошла без предупреждение в “дома му”, макар апартаментът да е частично мой. Напомних му това и го предупредих, че ще потърся правата си.
На следващия ден майка ми обясни, че детето просто си е играло и заспало там. Но беше по пижама, с възглавница и чаршаф – очевидно е било оставено да спи така. Съпругът ми иска да не задълбочавам конфликта, но аз не мога да се успокоя.
