Таня прокара парцал по рафта, за да избърше натрупания прах. Пръстите ѝ леко потрепнаха от раздразнение – не защото ѝ беше трудно да чисти, а защото отново го правеше сама. Погледът ѝ неволно се плъзна към съпруга ѝ. Александър лежеше на стария диван, отпуснат като тесто, облечен в прана тениска, а коремът му стърчеше отдолу. Той равнодушно превключваше каналите на дистанционното управление с дебелите си пръсти, като от време на време хрупаше чипс.
– Искате ли да ви помогна? – Таня попита, без да се надява на отговор. Самата тя веднага се поколеба, осъзнавайки, че въпросът е безсмислен.
Александър дори не я погледна.
– Таня, скучно ли ти е? Няма какво друго да правиш? – Той промълви, като не сваляше очи от екрана. – Ако толкова много искаш да работиш, донеси ми една бира и организирай закуска. Виж, навсякъде има трохи, избърши пода. Защо ме безпокоиш?
Таня живееше с мъж, който отдавна беше спрял да я уважава. Александър прекарваше дните си пред телевизора, с бира в ръка, без да помага с нищо. Таня се грижеше за всичко – дом, дете, работа. Дори и разговорите с неговата майка бяха нейна отговорност, въпреки че съдържаха само упреци.
В младостта си тя вярваше, че любовта може да промени всичко, но с времето осъзна, че Саша просто се възползва от нейната добрина. Единствената ѝ радост беше синът им и мечтите за нов живот.
Нов колега – Богдан – започна да проявява внимание към нея. Когато Саша за пореден път не спази обещанието си към сина им, Богдан предложи да отидат заедно в увеселителен парк. Така започна нова глава в живота ѝ – топла, изпълнена със смях и уважение.
Но Таня се уплаши – от чувствата си, от промяната. Опита се да сложи край, но когато Саша ѝ съобщи, че е взел заем за подарък на майка си и я постави пред свършен факт, не издържа. Спокойно му заяви: тя подава молба за развод и… се омъжва.
Александър беше шокиран, но Таня не се поколеба. Помогна му да си събере багажа и го изпрати. Когато вратата се затвори, тя усети как животът ѝ започва отново.
Богдан поиска да бъде с нея. Тя каза „да“ – не защото търсеше нов мъж, а защото вярваше, че заслужава щастие, уважение и любов.
