Ира нахрани съпруга си с вкусна вечеря след работа. Антон, сит и уморен, отиде да подремне на дивана. Ира седна да плете и изключи телевизора, за да не безпокои любовника си. Винаги плетеше подаръци, защото вярваше, че най-хубавият подарък е този, направен със собствените ѝ ръце. Настъпи мълчание и изведнъж Антон каза: “Катя, почакай, идвам…” Ира внимаваше защо съпругът ѝ произнася името на някаква Катя насън.
Тя прекара два часа в чудене дали познават някаква Катя, или тя е колежка от работата. Въпреки че единствената друга жена там беше Олена… Тя се чудеше къде я е намерил и как я е намерил. Антон се събуди, включи телевизора, протегна се, спря се на един филм и помоли жена си да направи чай, който да изпият заедно. “Кажи на Кати да ти направи чай”, каза рязко Ира. “Кати?”, попита изненадано Антон. “Да, тази, с която си говорил в съня си.” “Аз говоря в съня си?
Не знаех за това.” – “Сега вече знаеш.” – “Няма да ме отведат в разузнавателната служба.” Антон се пошегува: – “Добре, ще си го направя сам. Не променяй темата. “Сериозно ли?” – попита той, – “Разбира се, че не си глупава. Ти си най-прекрасната, интелигентна, мила, любяща жена, която имам! Измислила си някаква Катя, някаква история… – Знаеш, че ще разбера! Ще подам молба за развод. Нямаме деца, можем лесно да се разведем.
Само компанията ще трябва да се дели с баща ми, а това не е важно.” – “Заради съня ти реши да се разведеш с мен?” – Игривият тон на Антон изчезна: “Добре ли си?” – “Добре съм, но ти… – Ира започна да плаче горчиво. Съпругът ѝ я прегърна, успокои я, каза, че тя е единствената, която има, и че не се нуждае от никой друг: – Ако се разведем, няма да живея и ден без теб! Те се помириха. Пихме чай заедно. Гледахме телевизия. Вечерта, както обикновено, Антон излезе да изнесе боклука. Отдалечи се от къщата и се обади. “Само си представи, Катя… Едва не се изгорих, насън произнасях името ти. Да, ще й разкажа всичко след проекта. Тя не подозираше нищо… засега целуни сина ни заради мен…
