Съучениците ми се смееха на срещата на възпитаниците, мислейки, че не съм постигнал нищо… и сутринта ме видяха на корицата на бизнес списание.
Дювал? Ема Дювал?! Наистина ли дойде?! – Жулиен Бове се усмихна, но очите му останаха студени. – Вижте кой имаме тук!
Ема спря на прага на ресторанта. Изминаха петнадесет години и гласът му все още има същата подигравателна нотка, която си спомняше от колежа. Тя пое дълбоко въздух и решително влезе вътре.
Здравей, Жулиен. Здравейте всички-гласът й беше спокоен, въпреки че сърцето й биеше като неистово.
Залата на ресторанта беше уютно осветена от топла светлина. Почти цялата им бивша група се събра на дълга маса – около петнадесет души. Лицата са познати, но непознати – като стари, избледнели снимки.
ЕмСи! -София Мартенс се затича към нея-единствената приятелка от онези години. – Толкова се радвам, че дойде!
Не можех да пропусна това, усмихна се Ема, усещайки, че напрежението леко намалява.
– Хайде, седни с нас-София я дръпна към масата. – Току-що споменахме изпитите при професор Делфур.
Ема седна, усещайки любопитни погледи върху себе си. До Жулиен седеше Клара Волф-някога най-красивото момиче на годината, сега добре поддържана жена с перфектна прическа и донякъде уморен поглед.
Ема, изобщо не си се променила, каза Клара с учтива усмивка. – Все още е така… дискретен.
– И ти изглеждаш страхотно, Клара.
– Какво правиш сега? – попита Марко Щайнер, докато наливаше виното. – Все още ли се опитваш да промениш света?
Ема си спомни този тон. Някога той беше част от подигравките с нейните екологични бизнес проекти.
– Нещо като-отговори тя, като взе чаша. – Управлявам малък бизнес.
– Предполагам, че има нещо общо с вашите “зелени” идеи? Спомняте ли си тези биоразградими чанти? – Жулиен се засмя и няколко души бяха нащрек.
– Да, точно това правим – отговори тя спокойно.
– И какво, изгодно ли е да спасим планетата? – Жулиен не се успокои.
Понякога да, понякога не, отговори уклончиво Ема с усмивка.
– Е, да, не всеки може да бъде успешен-сви рамене той. – Аз ръководя отдел в Техноформ, Томас създаде собствена компания…
– Помните ли как ЕМА провали дисертацията си? – изведнъж Изабел Ритър се намеси. – Объркана е в изчисленията!
– Не е съвсем така-отвърна нежно Ема. – Получих Четворка.
– За примуска това е поражение-добави Жулиен. – Особено след всички тези речи за иновации.
Настъпи неловко мълчание. Ема усети как руж се разлива по бузите й – точно както в студентските й години.
– И си спомням как Ема реши проблема с финансовия анализ, когато дори учителят се обърка – отговори Александър Вернер от края на масата.
Ема го погледна изненадано. Той винаги беше тих-тя не очакваше той да си спомни нещо.
– Да, Вярно е-благодари му тя с усмивка.
– Добре, край на спомените-Жулиен вдигна чаша. – Наздраве за срещата ни! Петнадесет години-като един ден!
Всички кимнаха, вдигнаха чаши. Разговорът се насочи към общи теми: работа, деца, шеги от колежа. Ема се отпусна малко, но все още се чувстваше като непознат в тази компания. Знаеше, че отново не се вписва-както преди.
Омъжена ли си, Ема? – попита Клара, когато разговорът се обърна към футбола.
– Не, още не е станало.
А децата?
– Също не. Работата ми отнема цялото време.
– Горкото нещо-каза Клара с искрено съчувствие. – Вече имам трима. Жулиен работи усилено, но ние се справяме.
Ема кимна, без да намери думи. По местните стандарти тя наистина беше” губеща ” – без съпруг, без деца, само кариера.
Ще изляза за малко въздух, каза тя и стана от масата.
Терасата беше тиха и весела. Ема пое дълбоко дъх. Защо е дошла тук? За да се почувствате отново като онзи студент, който не е добър?
– Може ли? – Александър се появи наблизо с две чаши кафе. – Помислих си, че може би искаш да се стоплиш.
– Благодаря-с благодарност прие чашата. – Вътре стана малко задушно.
– Не само от температурата-усмихна се той. Жулиен е още тук… непоносимо.
Някои неща не се променят, сви рамене Ема.
– И други така – той я погледна внимателно. – Променила си се. По-силен си. По-уверена в себе си.
Наистина ли мислиш така? – тя вдигна вежди изненадано.
– Толкова. И не само външно. В много неща.
Вие сте по – наблюдателни, отколкото си мислех, усмихна се тя. – Честно казано, почти не те помня.
– Нищо чудно-усмихна се той смутено. – Опитах се да бъда невидим. Особено с Жулиен и неговия пакет.
– Всички се страхуваха от него.
– Освен теб-каза той изведнъж. – Ти винаги защитаваше идеите си, дори когато те се смееха в лицето ти.
Ема искаше да каже нещо, но в този момент разстроена София изтича на терасата с телефон в ръка.
Ема! Защо не ни каза нищо?! – София й подаде телефона. – Това си ти!
На екрана се отвори страницата на бизнес списанието. На корицата на новия брой, в шикозен костюм, седеше самата Ема. Заглавието гласеше:
“Зеленият милиард: как ЕМА Дювал превърна екологичната идея в компания на стойност 50 милиона долара”
Току – що излезе, каза тя смутено. Не исках да се хваля с това.
Не искаше ли да се хвалиш?! – София я дръпна обратно вътре. – Хора! Вижте това!…
