— Мислиш ли, че тя ще му повярва? — с съмнение в гласа си попита Оксана майка си.
— Разбира се, че ще повярва! Къде ще избяга? Любка гледа в устата на съпруга си, влюбена глупачка, лови всяка дума на Аркашкин,
— уверено отговори на дъщеря си Анна Ивановна
. — Главното е Аркадий да не я подведе.
Люба седеше с тръбата в ръка, страхувайки се да мръдне. Преди пет минути й се обади свекървата и й каза нещо, което все още не можеше да осмисли. Трябваше да преработи информацията, която Анна Ивановна беше споделила с снаха си. Но най-интересното започна след това, когато обърканата Люба не изключи телефона, а продължи да го държи до ухото си.
Свекървата, убедена, че разговорът е приключил и връзката с снаха си е прекъсната, продължи да говори с дъщеря си Оксана.
Люба се обърка – какво да прави? Да се изключи? Защото е срамно да подслушваш, така смяташе от детството си. Или да се опита да им даде да разберат, че ги чува – свекървата и снаха си?
Но после, като разбра за какво става дума, Люба реши, че това е провидението, което й е дало такава възможност – да разбере какво кроят срещу нея майка й и сестрата на съпруга й.
Люба не искаше да се омъжи за Аркадий, който беше с три години по-млад от нея. Към този момент тя вече беше възрастна и сериозна жена с висше медицинско образование. А Аркадий беше истински младок, в главата на който все още духаше вятър.
Бъдещите съпрузи се запознаха по съвсем банален начин, като в „Ирония на съдбата“. Аркадий дойде на прием в районната поликлиника при участковия терапевт. Младият мъж, който тогава още учеше в университета, спешно се нуждаеше от справка, която да му позволи да не ходи на лекции в продължение на няколко дни.
След като се оплака от болки в гърлото и повишена температура, студентът получи желаното удостоверение. И на следващия прием дойде с цветя. Така го трогнаха сините и много добри очи на терапевта Любов Андреевна.
Люба тогава само се усмихна сдържано и благодари на пациента за толкова щедрия подарък.
Но Аркадий не се отказваше. Сега той често чакаше Люба до поликлиниката, като предварително разбра работното й време.
„Здравейте, моя скъпа докторке!“ – с неустоимата си усмивка неизменно я поздравяваше влюбеният Аркадий.
В ръцете си той задължително носеше цветя или кутия бонбони, или дори няколко балона с нарисувани сърца.
— Младеж, не мислите ли, че това е неподходящо? Защо ме преследвате? — не много строго го питаше Люба, на която такова внимание от красив млад мъж беше, разбира се, приятно.
Но тя не смяташе да го разглежда като любим мъж и, още по-малко, като кандидат за ръката и сърцето й. Затова се стараеше да не насърчава романтичните му пориви. Сега не й беше до романи. Имаше болна майка, работата в участъка отнемаше много време и напълно изтощаваше Люба.
Но Аркадий не се отказваше. Сега той често я придружаваше при повиквания, които понякога се случваха и при лошо време, и в тъмното, и в безлюдни и неприветливи райони на квартала им, където по-добре да не ходиш сам.
Люба беше благодарна на Аркадий. Младите хора много разговаряха, смееха се и постепенно тя разбра, че е свикнала с него. И в дните, когато по някаква причина не го виждаше, вече й липсваха шегите му и неумелите опити да я ухажва.
А след година Аркадий покани Люба на гости у родителите си, за да им съобщи, че са подали заявление в равнината – все пак успя да убеди Люба да направи тази, както тя самата смяташе, безразсъдна крачка.
— Много добре, Любочка, че имаш такова образование — каза с натяната усмивка Анна Ивановна, която синът й беше оставил в състояние на прострация с внезапното си изявление.
Тя беше мъдра жена, така смяташе самата тя, затова сега запазваше самообладание. Още не се знаеше какъв човек е този. Може би синът й е направил добър избор. Времето ще покаже.
— Да, още от училище мечтаех да стана лекар. Сега помагам на хората, лекувам ги, което ме радва безкрайно — отговори безхитростно Люба на бъдещата си свекърва.
— Безспорно, твоята професия е благородна. Но това, че работиш в обикновена, окаяна поликлиника за жалки пари, е лошо! Трябва веднага да си търсиш по-добро място. Ако ми позволиш, ще се заема с този въпрос. Ще опитаме да те преместим в една от платените клиники, които наскоро отвориха в нашия град.
— Не, Анна Ивановна, не е нужно — твърдо каза Люба. — Ако всички лекари избягат в частните клиники, кой ще лекува тези, които нямат с какво да платят за престой в такова лечебно заведение? Кой ще лекува пенсионерите, инвалидите и обикновените работници, които живеят от заплата до заплата. При нас безплатната медицина още не е отменена, затова засега ще продължа да работя на мястото си. Още повече, че работата ми много ми харесва, а колегите ми са добри.
На Анна Ивановна изобщо не й хареса отговорът на Люба. Нещо повече, жената разбра, че бъдещата й снаха е твърда и решителна. И ще бъде трудно да я убеди в нещо, ако тя самата не го иска.
— Е, ти си знаеш, разбира се… Само не раждайте веднага дете. Аркадий току-що завърши университета. Сега трябва да мисли за работа и кариера, а не да се разсейва с пелени и детски плач през нощта — вече без усмивка, помоли бъдещата свекърва Люба. — Разбирам, че възрастта те притиска, но все пак.
Люба не й отговори нищо. Самата тя все още не разбираше какво мисли по този въпрос. Но във всеки случай, никога не би се вслушала в мнението на свекърва си или на снаха си, която изобщо не харесваше Люба.
Оксана от първата минута даде да се разбере, че Люба не е подходяща за брат й.
Нещо повече, до Аркадий тя виждаше друга момиче, приятелката си Кира от много заможно семейство. Люба с малката си заплата и едностаен апартамент в покрайнините на града, в който живееше болната й майка, предизвикваше у нея само презрителни погледи. Оксана не каза нито дума на бъдещата съпруга на брат си, само мълчаливо я оглеждаше, без да се срамува от грубото си поведение.
През тези две години тя и Аркадий не родиха дете. Нямаше време за това. Майка й беше много болна и преди три месеца почина. На този фон започнаха да възникват конфликти със свекървата, която постоянно беше недоволна от това, че Аркадий е изоставен, небрежен и оставен на себе си.
— Люба, аз всичко разбирам, но ти си омъжена и трябва да се грижиш за мъжа си. Защо Аркадий идва при нас винаги гладен, някак небрежен, с непрани дрехи? Искаш ли мъжът ти да погледне настрани? — изрече свекървата, измъчена от болестта на близък човек, на Люба.
— Не, не искам. Но нека аз сама се оправя с мъжа си — отговаряше уморено снахата на Анна Ивановна.
— По-добре послушай съветите, вместо да се държиш така. Вече две години живеете заедно, а Аркадий е като изоставено дете!
Свекървата затвори телефона и вече не смяташе за нереални разговорите на дъщеря си за това да сведе Аркадий с Кира, която също много й харесваше като бъдеща съпруга на сина й.
Люба все още беше в жестока депресия след тежката загуба на близък човек. А днешното събитие окончателно сложи точка на отношенията й с роднините на съпруга си. Единственото, което все още буди въпроси, е как ще се държи Аркадий. И дали си струва да продължат брака си след това.
Наближаваше Нова година и родителите на Аркадий ги поканиха на празника, който планираха да отбележат в новия си дом. Свекърите се бяха преместили там само преди няколко месеца, затова решиха да съчетаят новоселието с празника, обичан от всички.
Анна Ивановна отправила поканата си още преди няколко седмици, а днес се обади на Люба и я изненада. Честно казано, обаче, сега не й беше до празници. И това, което свекървата каза на Люба, дори беше добра новина, ако не беше продължението на разговора, който изобщо не беше предназначен за ушите на Люба.
— Люба, има нещо… Дори не знам как да ти го кажа. Евгений Петрович се разболя у нас. Да, това би било още половин беда. Но извикахме линейка и лекарят ни каза, че е някакъв опасен вирус. И сега всички сме в карантина. Искахме да организираме празник, но сега нищо, не може! — разказа свекървата. — Толкова хора бяхме поканили и на всички трябваше да се обаждаме и да отказваме.
— А какъв вирус е? Лекарят ви каза ли? — учуди се Люба. — А какви са симптомите на Евгений Петрович? Да дойда да го видя.
— Не, не! Какво говориш! — реагира прекалено бурно свекървата. — В никакъв случай! Може да се заразиш! На нас вече няма значение, че всички седим тук. Няма друг изход. А ти не можеш да идваш тук! Лекарят каза да няма никой чужд. А резултатите още не са готови, затова не мога да ти кажа нищо конкретно.
— Добре, какво да се прави. Жалко, разбира се, че Евгений Петрович се разболя точно на празника — Люба дори се радваше, че няма да трябва да отива в лагера на врага, а родителите на съпруга си и свекървата си напоследък възприемаше само така.
— Аркадий ще ти се обади сам и ще ти обясни всичко. Той също е тук, при нас в момента.
Така се получи — свекървата не смяташе да казва нищо повече на снаха си.
След като помисли, че тя е затворила, тя смело продължи разговора с дъщеря си.
— Е, слава Богу, отървахме се от Любка. Сега ще можем да опитаме да сближим Аркаша и Кирочка на нашия празник. Такова момиче е достойно, а родителите й са уважавани хора. Нека беше се оженил веднага за нея и нямаше да има проблеми! А той си избра тази старица, такава тъжна. Всичко ще бъде наред, Оксана. Уверена съм в това. Важното е синът ти да каже всичко както трябва на жена си. Да не се усъмни в нашата легенда и не ни развали всичко.
— Мислиш ли, че тя ще му повярва, мамо? Ами ако дойде тук? Тогава всичко е загубено! Ще се намеси. Ще каже: „Аз съм лекар!“ — чу гласа на Оксана и Люба остана смаяна.
— Ще повярва! Тя му вярва за всичко! Да и глупавата Любка. Простофиля! Нека сега да си плати за простотата си, — изрече злобно свекървата.
Люба се изключи. Нямаше сили да слуша повече. От подслушания разговор разбра, че Аркадий ще й се обади. И нагло да лъже след майка си, за да постигне съпругата му да остане вкъщи и да не дойде на празника в дома на родителите му. А още разбра, че се опитват да сближат съпруга й с друга жена. И кой? Родните му! Тези, които, както се оказа, мразеха Люба и искаха да се отърват от нея по такъв циничен начин.
Скоро наистина прозвуча телефонът на Аркадий.
— Слушам те — сухо произнесе Люба, която все още не беше дошла в себе си след шока.
— Любочка, въпросът е, че се озовах в много неприятна ситуация — започна той с пресекнат глас. — Мама ме помоли да им занеса някои продукти.
Пристигнах, а тук… карантина.
Представяш ли си? И сега и аз не мога да изляза от дома на родителите си. Такива са нещата.
— Тоест, никой не може да излезе от дома, да? — повтори Люба.
— Да, скъпа. Много жалко, че ще трябва да посрещнем Нова година разделени. Няма какво да се прави…
— А да влезеш може ли? — без да слуша съпруга си, попита тя.
— Не, какво говориш! И да влизаш не можеш! — уверенно продължи Аркадий, без да разбира накъде клони жена му.
— А Кира? Тя какво, през прозореца ще влезе, ако не може да влезе?
— К… Кира? — обърка се съпругът.
— Да, Кира. Ти какво, не ме чуваш добре, скъпи? Какво, вирусът вече те е заразил? Какъв кошмар! Толкова бързо! Лош симптом, между другото. Като лекар ти го казвам. Първо глухота, после слепота, а оттам до фаталния изход не е далеч, — подиграваше се на Аркадий обидената съпруга.
— Люба, какво говориш? — учуди се Аркадий.
— Как е нашата Кира? Умее ли да се катери по прозорците? Макар че, защо питам. Това е ясно. За такива нагли личности, които мечтаят да отнемат чуждия съпруг, няма разлика дали е врата или прозорец, — изрече Люба с треперещ от вълнение глас.
— Любочка… ти какво? Защо ми говориш така? — съпругът беше объркан и това се чуваше добре по гласа му.
— А защо? Може би според твоите роднини аз съм глупачка и простачка, но повече няма да търпя такова отношение към себе си.
И между другото, давам ти развод и доброто си съгласие да се ожениш за Кира. Бъдете щастливи, гълъбчета! Вече не се нуждая от теб.
Люба изгуби съзнание и заплака горчиво. После изтри сълзите си и си помисли колко е добре, че съдбата я е разделила с такива страшни и жестоки хора. Да и съпругът й се оказа безполезен. Дори в трудни дни не можа да я подкрепи.
А в нейната съдба сега всичко ще бъде добре. Трябва само да събере сили и търпение и да продължи да живее. По съвест. Така, както е живяла досега.
С Аркадий те се разделиха. Той веднага се ожени за Кира, с което много зарадва близките си.
Люба засега е сама и чака съдбата си.
