Преди няколко седмици почина наша съседка. Тя беше на 75 години, но беше в добро здраве, много активна, пазаруваше сама и общуваше с приятелите си. Внезапната ѝ кончина беше изненада за мнозина. Но наскоро една по-възрастна съседка ми разказа история, която се е случила малко преди смъртта ѝ. Баба ми била забелязана от измамници. Единият играеше измамник, а другият – полицай. “Измамникът” поискал огромна сума пари, но “оперативният работник” веднага се обадил и казал, че всичко е под контрол.
Според сценария бабата трябвало да предаде парите, а измамникът да бъде заловен. Казали ѝ да хвърли парите през прозореца, увити в торба. И тя го направила. Баба ми винаги ми е изглеждала толкова умна, понякога дори предпазлива. Но не: тя даде 200 000 на кой ли не. Обадих се на районния полицай, или поне на дъщеря ми. А след това и в полицията, в показанията. Камерите не показаха нищо: прозорците на баба ми бяха от другата страна на къщата. Това беше последната капка. Баба ми заспа. Очевидно тя спестяваше тези пари за дъщеря си или ги пазеше за собствената си защита.
Но най-вече мисля за престъпниците. Как им стига съвестта да правят това на самотни хора? Мозъкът работи и не е слабост да мамиш младите, които поне се учат от грешките си. Нека цялото това зло се върне при тях. Нека паднат някъде или замръзнат в студа. А в последните мигове от подлия си живот нека измамените старци да застанат пред очите им.
