Не, това не може да е тя. Илия никога нямаше да повярва, че Дарина се е променила толкова много. Той застина пред витрината на скъп ресторант, скришом наблюдавайки бившата си съпруга. Разкошна блондинка седеше до прозореца и съсредоточено пишеше нещо на лаптопа си. Сервитьорът ѝ донесе чаша прясно изцеден сок и десерт, украсен с малини и ягоди.
Как изглежда толкова добре? И откъде ѝ е тази модерна гривна на ръката? Със сигурност струва луди пари… Илия прехапа устна и отстъпи встрани, за да не го види случайно. В него бушуваше вихрушка от емоции – гняв, завист, но най-вече чиста, неподправена изненада. Тази Дарина, която виждаше пред себе си, беше пълна противоположност на жената, която беше изхвърлил от живота си преди години. Нещо в него трепна – смесица от съжаление и дълбоко вкоренена обида.
Илия и Дарина се запознаха преди шест години. Тогава Илия току-що беше завършил института и се беше устроил в известна строителна компания. Кариерата му бързо набираше скорост. Една сутрин, докато пиеше кафе в офиса, шефът му, строгият, но справедлив господин Петров, го извика.
„Илия, имаме голяма поръчка за жилищен комплекс. Нуждая се от теб на изложението за оборудване тази седмица. Искам да си с мен, да видиш как се случват големите сделки“, каза Петров с властен тон, който не търпеше възражения.
Не, това не може да е тя. Илия никога нямаше да повярва, че Дарина се е променила толкова много. Той застина пред витрината на скъп ресторант, скришом наблюдавайки бившата си съпруга. Разкошна блондинка седеше до прозореца и съсредоточено пишеше нещо на лаптопа си. Сервитьорът ѝ донесе чаша прясно изцеден сок и десерт, украсен с малини и ягоди.
Как изглежда толкова добре? И откъде ѝ е тази модерна гривна на ръката? Със сигурност струва луди пари… Илия прехапа устна и отстъпи встрани, за да не го види случайно. В него бушуваше вихрушка от емоции – гняв, завист, но най-вече чиста, неподправена изненада. Тази Дарина, която виждаше пред себе си, беше пълна противоположност на жената, която беше изхвърлил от живота си преди години. Нещо в него трепна – смесица от съжаление и дълбоко вкоренена обида.
Илия и Дарина се запознаха преди шест години. Тогава Илия току-що беше завършил института и се беше устроил в известна строителна компания. Кариерата му бързо набираше скорост. Една сутрин, докато пиеше кафе в офиса, шефът му, строгият, но справедлив господин Петров, го извика.
„Илия, имаме голяма поръчка за жилищен комплекс. Нуждая се от теб на изложението за оборудване тази седмица. Искам да си с мен, да видиш как се случват големите сделки“, каза Петров с властен тон, който не търпеше възражения.
