Посочих дъщерите си към вратата. Те си имат съпрузи, така че нека решат жилищните си проблеми с тях.

Какво казват за мен за това, което съм направил! Наричат ме “безразличен” и “безсърдечен”. Може би нямам съвест, защото наистина показах на дъщерите си вратата. Казах им да излязат със съпрузите си и да не ми стоят на врата. Когато съпругът ми ме изостави с две малки дъщери на ръце, нямах помощ от никого. Направих всичко по силите си, за да се уверя, че Вика и Валя нямат нужда от нищо.

За да направя това, трябваше да работя на няколко места. Когато дъщерите ми пораснаха, Вика отиде в университет, а Валя – в професионално училище. Сега трябваше да печеля още повече, за да плащам за образованието им. Приех всяка работа на непълно работно време, която можех да намеря. Мислех, че в бъдеще децата ми ще са ми благодарни за това, но не се получи така. В четвърти курс в университета Вика дойде с приятеля си Максим. Тя ми каза, че е бременна.

Дъщеря ми и зет ми щяха да живеят при мен. “Всичко е наред, това е само временно!” – успокоявах се аз – “Ще спестят малко пари и ще си купят собствено жилище”. Но изминаха пет години и нищо не се промени. Напротив, животът в къщата ми стана непоносим. Дъщерите ми постоянно спореха за това чий ред е да мие чиниите, да готви или да чисти. Когато ги питах защо не са направили нищо през целия ден, те просто се сочеха една друга с пръст. Говореха, но не решаваха нищо.

Трябваше да свърша всичко сам след работа. Тази история се повтаряше почти всеки ден. Вика обвиняваше Валя, Валя обвиняваше Вика и дори зет ми Максим беше обвиняван. Трябваше да готвя с храна, купена с моите пари. Но не можех да изхранвам толкова много членове на семейството! Вече работех на една работа, а не на две, защото бях уморена. Плащах за комуналните услуги, за други домакински вещи и за хранителни продукти от време на време.

Тогава казах на моите момичета: “Отсега нататък нека заедно да си поделяме сметката за хранителни продукти. Аз харча цялата си заплата за вас!” – “Как можеш, мамо?” – отвърна по-малката. “Имам малка стипендия, нали знаеш!” – “Не знаеш ли, че спестяваме за собственото си жилище? “Мислила ли си за внука си?” – попита по-голямата дъщеря. Вече говорих с майката на Максим за това, че децата не помагат с нищо. И тя също се опита да ме научи. Като например, какво искам, ако имам две дъщери?

Предложих й да вземе Вика, Максим и внука й да живеят при нея. Но тя не ме послуша! А Свати живеят заедно в тристаен апартамент! Но последната капка била, когато преди два месеца най-малката им дъщеря довела вкъщи бъдещия си съпруг Костя. Оказало се, че тя е бременна. Можех само да си представя в какво щеше да се превърне домът ми, защото миризмата щеше да живее в къщата ми. Тогава не можах да издържа повече и насочих двете си дъщери към вратата.

Искам спокойствие и собствен комфорт на стари години, а не вечен хаос в двустаен апартамент за три семейства! Дъщерите ми имат съпрузи – нека държат тях и децата им далеч от тази смрад. А ако няма нужда от такива съпрузи? Сега аз съм най-лошата майка на света! Дъщерите ми ми се сърдят, защото ги изгоних. И всичките ми приятели ме обвиняват за това. Може би не трябваше да го правя. Какво бихте направили вие на мое място?

Related Posts