— Тате, не си тръгвай — извика петнадесетгодишната Юлия, стискайки здраво ръката на баща си.
— Мило мое, ще идвам да те взимам от училище, а през уикендите ще ходим на разходка — в парка, театъра, цирка или зоологическата градина.
Ще си тръгна от майка ти, но не и от живота ти.
— Но вие се обичахте! Защо се развеждате?
— Майка ти вече си има друг, Юлечка. Скоро ще се запознаеш с него.
— Не искам да се запознавам с никого! Вземи ме с теб!
— Засега не мога.
Ще се подслоня при приятел, ще събера малко пари и ще взема ипотека.
Купя ли апартамент, веднага ще дойдеш при мен.
— Тогава нека мама си ходи с този мъж, а ти остани с мен.
— Не става, мила.
Апартаментът е на майка ти. Баба ѝ го подари, когато се премести в Петербург при Лена.
— Тогава ме заведи при баба!
— Пътят до нея е затворен.
Леля Лена и майка ти отдавна не си говорят — заради този апартамент.
— Добре, тате…
Ще почакам, докато купиш апартамента — Юлия най-сетне пусна ръката му.
Той я целуна по челото, взе си раницата и излезе от апартамента.
Вечерта Вероника се върна не сама. Още от коридора извика дъщеря си:
— Юлечка, ела тук, имам изненада за теб!
Момичето си помисли, че татко ѝ се е върнал, и изтича от стаята.
Но на коридора стоеше непознат мъж. Тя се вцепени.
Мъжът ѝ се усмихваше приятелски, но това предизвика у нея студени тръпки.
— Юлия, това е Виктор. Отсега нататък ще живее с нас.
— Значи заради този плешив мутант си изгонила тате?
Мразя ви! — извика момичето и хукна обратно в стаята си.
— Спокойно, Ника, знам как да се справям с такива.
Ще се разберем, — увери Виктор.
— С “такива” деца ли?
Да не би да си ги „счупвал“?
— Ами, по-скоро съм ги възпитавал — внимателно и с любов.
— Внимателно? Имаш предвид с думи?
— Да, да, само с думи — побърза да се поправи Виктор, чувайки неодобрението в гласа ѝ.
Юлия започна да игнорира майка си — не закусваше, не обядваше, не вечеряше у дома.
Баща ѝ редовно ѝ превеждаше пари по карта според уговорката с Вероника, и момичето ядеше в училищния бюфет или в близкото кафене.
Уикендите прекарваше при най-добрата си приятелка Люся, където постоянно се оплакваше от новия си доведен баща, с когото майка ѝ вече официално се беше омъжила.
Неочаквано майката на Вероника почина в Петербург. Наложи ѝ се спешно да замине за погребението.
— Витя, щях да те взема с мен, но Юлия е болна — има висока температура.
Жалко, че не може да се прости с баба си. Моля те, погрижи се за нея.
Ще дойде лекар, ще изпише лекарства — вземи ги от аптеката.
Вероника замина, а Виктор остана доволен — най-сетне ще бъде насаме с момичето.
Изчака лекаря, отиде до аптеката, купи нужните лекарства и се върна вкъщи.
Влезе в стаята на Юлия и ѝ подаде кутията.
— Ето, това е за теб.
Погледни рецептата, там пише как се пият. Аз ще ти сваря пилешка супа и ще направя шипков чай — така каза лекарят.
— Нищо не искам от теб! Ти си виновен, че тате си тръгна!
Кой си ти въобще?
Някакъв тъп културист. Стой си във фитнеса с момиченцата и не се върти около мама!
— Твърде си млада, за да разбереш всичко.
Но ще направя така, че да ме харесаш. Хайде, оздравявай.
На следващата сутрин Виктор ѝ донесе закуска.
Тя рязко удари таблата отдолу и горещият чай се разля върху ръката му.
— Каква малка кучка си ти!
До гуша ми дойде! — избухна Виктор и се хвърли към нея.
Юлия скочи от леглото и се скри в ъгъла, закривайки лицето си с ръце.
Виктор съблече халата си, тръгна бавно към нея и с мек глас каза:
— Не се страхувай, ще бъда нежен.
Няма да боли — опита се да я убеди.
— Не се приближавай!
Ще викам! — предупреди го Юлия, осъзнавайки какво възнамерява той.
— Викай си, никой няма да чуе.
Няма никой тук. После още и ще ми благодариш.
Такъв мъж като мен трудно ще намериш. — хвана тениската ѝ и платът се скъса по шева.
В този момент звънецът иззвъня.
Виктор отиде да отвори, а Юлия се възползва от момента — отвори прозореца, изблъска мрежата и скочи в двора — направо в заснеженото цветно легло.
За пръв път се зарадва, че живеят на първия етаж.
Полугола, със скъсана тениска, държейки я с ръка, босонога тя побягна към Люся.
Бабата на приятелката ѝ отвори вратата.
— Юлечка, какво се е случило?! — ужасена попита жената.
— Избягах от доведения си баща.
— Разбирам.
Веднага ще се обадя на кварталния. Преди малко минаваше — сигурно още е наблизо.
Ченгето дойде веднага след обаждането на бабата. Бързо откри нужния апартамент — единственият на етажа.
Когато се приближи до полуотворената врата, чу странен разговор и пусна запис на телефона си.
— Казах ти, ще върна дълга.
Първо ще вкарам малката в леглото, после Вероника ще претърпи „инцидент“.
Ще ми помогнеш. После ще продадем този апартамент, ще го прехвърлим на името на мама в провинцията.
— И после? Ще чакаме половин година за наследството?
Лихвите растат.
— Ако искаш парите си — ще има отстъпка.
Нямам друго. Полицайят спря записа и ритна вратата.
Видя как Виктор държи в ръцете си парчета от скъсана тениска.
Извади оръжието си и заповяда:
— На пода! Ръцете зад главата!
Патрулът задържа Виктор и неговия съучастник. Късчето плат беше иззето като доказателство.
И двамата получиха дълги присъди. Вероника беше лишена от родителски права.
Бащата на Юлия се върна в апартамента, но временно се нанесе в отделна стая — решен да бъде близо до дъщеря си.
Кой знае, може бившата му жена пак да доведе някого.
Щом му се отдаде възможност да купи собствено жилище, ще се премести там заедно с Юлия.
