Бездомен и беден, Брандън предлага последните си 2 долара на възрастен мъж в нужда на бензиностанция и на следващия ден наследява компанията му. Брандън смята, че това е началото на нов живот за семейството му.
Брандън стиска хартиената си чаша с дребни пари, докато влиза в магазина на бензиностанцията. Беше стигнал до рафта, когато един силен глас го издърпа оттам. Той видя опашка от раздразнени купувачи, застанали зад възрастен мъж, който беше с увреден слух.
– Извинете, какво казахте за водата? – Възрастният мъж попита касиерката.
– Пари! – измърмори тя. – Казах, че нямате достатъчно пари, господине!
– Да, днес е слънчево – отвърна мъжът с намръщена физиономия.
– Нужни са ви повече пари! За вода! – Младежът зад него хвана мъжа за рамото и извика в ухото му.
Брандън забеляза всичко. Искаше му се да се намеси, но не искаше да си навлече недоволството на клиентите. Междувременно възрастният мъж обясни, че няма достатъчно пари и помоли за по-малка бутилка вода, защото трябва да си вземе хапчетата.
– Ако не можете да платите, ще трябва да напуснете! – изкрещяла касиерката.
– Мога ли да си тръгна? – усмихна се той и тръгна към изхода, но касиерката му изтръгна бутилката с вода. – Просто си тръгни, старче! – изсъска тя. – Прекалено много проблеми си създавате!
Възрастният мъж се опита да обясни, че трябва да си вземе хапчетата, но молбите му останаха без отговор.
Брандън не можеше да издържи повече. Той се приближил до касиерката и предложил да плати водата за стареца.
– Покажете малко сърце, госпожо – каза той и хвърли ресто на касата.
– Но какво ще ядат децата ви? Оставили сте боба на плота.
– Имаме остатъци от коричките на хляба от вчера – отвърна Брандън. – Ще се справим.
Мъжът си тръгна, но с намръщена физиономия. Брандън забеляза, че се качва в лъскав джип, и си помисли защо човек като него не може да си позволи бутилка вода.
На следващия ден, докато Брандън разделяше студените пържени картофи между децата, пред палатката му спря сребрист седан. Към него се приближи мъж в елегантен костюм.
– Добро утро, сър. Последното желание на господин Грейвс беше да ви предам това – каза той и протегна плик.
Брандън избърса ръцете си и взе плика. Вътре имаше писмо.
**”Уважаеми господине,
Вчера вие доказахте, че сте човек с добро сърце, когато похарчихте последните си пари за мен. Вашата доброта и вяра в това, че правите добро за другите, ме вдъхновиха да ви се отблагодаря с най-ценното, което мога да ви дам: моята компания.
Моето време на този свят е към своя край. Напоследък започнах да се притеснявам дали да оставя фирмата си на сина си, тъй като разбрах, че той е егоист с безчувствено сърце. Ще бъде голямо облекчение за съвестта ми, ако вие наследите фирмата вместо него. Единственото, за което ви моля, е да се грижите за сина ми и да му осигурите безопасен и комфортен живот.”
– Това шега ли е? – Попита Брандън, като погледна мъжа.
Мъжът извади купчина напечатани документи и химикалка.
– Господин Грейвс беше напълно сериозен. Веднага щом подпишете тези документи, всичко ще бъде
