Вика вече чакаше съпруга си и семейството си пред родилния дом. Тя седеше, гледаше бебето и не знаеше какво да каже на всички, че това не е нейното дете. Изведнъж при нея дошла сестра ѝ: “Чакахме те.
Искате ли да покажете детето на семейството си?” Тя попитала, като се усмихнала нежно на Вика и бебето ѝ. “Това не е моето дете – казала Вика изведнъж, – майка му лежеше при мен.
Родила е син и веднага го е изоставила. Аз родих дъщеря си след един час. Ти ми донесе чуждо дете. Медицинската сестра закръгли очи.
Беше работила от почти 10 години, но никога досега не беше виждала подобно нещо. Е, за всичко в живота си има първи път. Вика беше довела дъщеря си.
По миризмата разбрала, че това е кръвта на дъщеря ѝ. Прегърнала дъщеря си и излязла с нея при съпруга ѝ. – Всичко ли е наред? Някак си закъсняхте… – попита мъжът в колата – О, ако само знаехте… – каза Вика.
Вкъщи тя разказа всичко на съпруга си. Цяла нощ не спаха, обсъждайки историята, и разбраха, че това е съдба. Месец по-късно малката Алина се сдобила с брат близнак.
