В колежа за Айра се грижеше ученик от техническия колеж. Той беше слаб, слаб и пъпчив. Беше приятен човек, но тя изобщо не го харесваше. Тя не го тормозеше като другите момичета, но честно каза на Пол, че изобщо не го харесва. Айра, както повечето момичета на нейната възраст, мечтаеше за принц. След това той просто изчезна от живота ѝ.
Тя чакаше своя принц в бял мерцедес. Двамата се оженили, когато тя завършила училище. Ира никога не ходеше на работа и се занимаваше предимно с домакинство. Съпругът ѝ изглеждал идеален за нея. Той бил красив и богат. Скоро им се роди син. След раждането на детето Игор се променил много. Започнал да хленчи и да вдига ръка на жена си.
Ира се надявала на най-доброто и не предприемала нищо. Един ден той я пребил жестоко. Съседите чули писък от апартамента им и се обадили в полицията. Ихор бил отведен в полицейския участък. Тъй като тя не подала жалба срещу него, той скоро бил освободен.
Когато се прибрал вкъщи, той извел Ира и бебето навън. Момичето седяло на студените плочки във входа и плачело силно. Момченцето избърса сълзите ѝ: “Мамо, не плачи. Ира беше останала на улицата без пари и без покрив над главата си. Родителите ѝ бяха починали преди няколко години и те нямаха дом. Момичето нямаше къде да отиде.
Ира започна да си мисли, че сега е принудена да даде сина си в сиропиталище. Но тогава вратата на съседния апартамент се отвори. Лариса Ивановна, като видя момичето, поклати глава и я покани да влезе. “Ти си глупачка, Ира, трябваше да си намериш работа някъде, когато забеляза, че мъжът ти е безполезен. Не трябваше да живееш с такъв човек. Но ти не си плачка.
Знам, че няма къде да отидеш. Можеш да живееш в моя апартамент. Аз така или иначе ще се преместя при сина си. Той ми построи къща на неговата земя. Айра беше много доволна от това предложение. По-късно се оказа, че синът на Лариса е Павлик, който се грижеше за нея. Той стана истински красив мъж и преуспяващ бизнесмен. Но вече беше твърде късно. Той бил женен и щастлив.
