Олеся пътуваше в микробуса и реши да се обади на съпруга си. “Николай, здравей, къде си?” – попита тя. “Какво имаш предвид къде?” – отговори той недоволно. “На работа, разбира се!” “Аз съм в микробуса” – въздъхна Олеся. Изведнъж тя погледна през прозореца и замръзна – покрай нея минаваше Коля.
Тя излезе от автобуса и го последва. – “Не осъзнаваш ли, че ме разсейваш от работата ми” – оплака се Николай в телефона, като междувременно се обърна надясно и се отдалечи от Олеся. Олеся продължи разговора, за да последва съпруга си. Николай влезе в едно кафене зад ъгъла. Мъжът все още говореше с жена си, но шепнешком. Той влезе в кафенето зад ъгъла. Олеся го последва.
Мъжът седна на една маса с млада жена, която не познаваше. Мъжът бързо отговори, че е зает, и приключи разговора. Олеся седна в далечния ъгъл на кафенето и започна да мисли какво да прави по-нататък. Искаше й се да се приближи до тях, но не знаеше какво да каже. “Може би той просто чака това да излезе наяве. Ако е така, защо ми е нужен?” – помисли си тя.
В това време един продавач на цветя носеше кошница с червени и бели рози покрай масата на Николай и приятелката му. Николай купи на щастливата си жена седем червени рози. Тогава Олеся реши да промени ситуацията в своя полза и да изиграе един трик на съпруга си. Тя отново му се обадила. “Имам важна новина, скъпи – казала тя, – ще си имаме бебе! О, скъпи, съжалявам – изведнъж каза Леся, – ще ти се обадя отново…” И така Олеся прекрати разговора.
Лицето на Николай стана сериозно. Няколко минути по-късно непознатата постави розите на масата и бързо напусна кафенето, като потропваше с токчета. Олеся дори се разочарова, че всичко е приключило. Тя му се обади пет минути по-късно. Каза, че сега се прибира вкъщи, а вечерта, когато той се върне от работа, ще му разкаже всичко подробно. Вечерта тя вече беше взела решението си.
Дори не отишла да посрещне свети Николас, когато чула, че ще дойде. Олеся го погледна едва когато той влезе в стаята. Той държеше огромен букет от червени рози. Мъжът толкова щастливо ѝ задаваше въпроси, че тя не знаеше как да се измъкне. “Да му простя ли, или какво?” Добре, прощавам му за първи път. Да видим какъв баща ще бъде той…” – помисли си Олеся.
