Просковия е недоволна от булката. Според нея тя трябвало да чисти, да пере, да готви и да се грижи за децата. А Мария по цял ден беше на работа. И как да не се превърне в работохолик, ако беше единственият издържащ семейството? Съпругът ѝ и свекърва ѝ не работеха.
Те просто харчеха пари. Мария, която се върнала от работа, била посрещната от свекърва си: “Защо си закъсняла толкова? “Просковия Серхиевна, Толя не работи. А на нас ни трябват пари, за да се грижим за бебето. Още нищо не сме приготвили за него. Съпругът подкрепи майка си: “Не се разстройвай – каза Толя на съпругата си.” “Чуй и разбери… Мария отиде сама в полярната къща. Сама. Без да каже на никого.
Раждането изглеждаше, че върви добре, но Маша беше разстроена, че бебето не ѝ е показано. На следващия ден лекарят обясни защо: “Синът ви е развил болест. Той се нуждае от операция и здравето му ще се оправи. Но ето какво – свекърва ви дойде на гости. Тя ми каза да се отърва от сина си. Но бих ви помолил да не го правите.” “Няма да убия детето си”, отговорила убедено свекървата.
Мария и бебето ѝ били изписани от болницата навреме. Както и подозирала, никой не я посрещнал в болницата. Когато се прибрали вкъщи, ги посрещнала г-жа Просковия: “Не искаме болно дете. Или ние, или то! Оттогава са минали двадесет и една години. Мария влага цялото си сърце и душа в лечението на сина си, поемайки всякаква работа, за да излекува Юрка.
На възраст две години и половина синът му вече е напълно здрав. А на двадесет и една години Юра вече беше успешен бизнесмен. Слуховете са много и новината за успеха на Юра достига до ушите на Просковя Сергеевна. Тя започнала да притиска сина си Толя: “Отиди при сина си, разкажи му за баща си, помири се с него и няма да имаме недостиг на пари” – казала му старицата. Толя отишъл при сина си, показал му снимката с Мария и казал с апломб:
“Аз съм истинският ти баща, Юра!” “Срещаш се с истинския ми баща”, отговорило момчето и се поклонило. Анатолий направил още няколко опита да се приближи до сина си, но винаги бил отблъскван. Когато Толия се прибрал вкъщи след поредната от “о-божествените” нощи на Юрий, той започнал да обвинява майка си за всичките си проблеми. Въпреки че имаше известни подозрения за собствената си вина.
