Женя взе маркуча и отиде да полее лехите в градината. “Чудя се защо съм засадила толкова много”, помисли си тя. Изведнъж й стана лошо. Обадила се на сина си, който повикал линейка. Когато Андрий пристигнал, Евгения била изведена от дома си. Синът ѝ тръгнал с нея. Той прекарал цялата нощ в дежурство на пейката до вратата на отделението, а после цяла сутрин държал ръката на майка си.
“Сине – казала тихо жената, – искам да ти кажа нещо. Синът се наведе и майка му прошепна нещо в ухото му. Андрий подскочи и се загледа в майка си, застинала на място. Евгения готвеше за двама по навик, защото отдавна живееше сама, но не беше свикнала с това… Съпругът ѝ беше починал преди две години, а децата се бяха изнесли още по-рано. Най-голямото отиде на работа, а най-малкото – на училище.
Така Евгения заживяла сама, синовете ѝ били заети със собствените си дела и нямали време за старицата. Баба Женя непрекъснато се чудела какво не е наред със синовете ѝ. С по-малкия всичко е наред, той все още учи, но по-големият е толкова съсредоточен върху кариерата си, че няма да помисли за семейството и децата си, а старата жена иска да изживее поне последните няколко години от живота си с внуците си, да има време да ги разбере, докато все още има възможност за това… С тези мисли Евгения допи чая си и реши да свърши малко работа със земята, преди да е станало прекалено горещо. Ще изям половината от него…
О, Женя, Женя… – каза си тя. Докато работеше, тя се почувства зле. Осъзна, че земята бавно се изплъзва изпод краката ѝ. Първото нещо, което направи, беше да вземе телефона, но тъй като не можеше да си спомни номера на линейката, се обади на най-малкия си син и му каза, че е много зле, като го помоли даизвикайте й линейка. Синът отвърнал с груб тон: “Виждаш ли, тя ще направи всичко, за да ме примами към себе си… успокой се, мамо, попитай съседката си Людка за номера на линейката или тя ще намери кой да се обади. Откъде да знам номера на линейката на вашето село?
Синът каза още няколко неясни, скръбни думи и закачи слушалката. Бабата се чувстваше все по-зле от секунда на секундата. Тогава тя набра номера на стареца, но преди да успее да каже каквото и да било, старицата пусна телефона. Той веднага се озова до майка ми и с него пристигна линейка. Лекарите решиха незабавно да хоспитализират Евгения. Синът не се отделяше от нея и в болницата стоеше на стража пред вратата на стаята ѝ, докато не му разрешиха да види майка си. “Мамо, ти наистина ме плашиш, нали?
“Сине, трябва да ти кажа нещо, мисля, че няма да има по-подходящ момент за това – Евгения хвана ръката на сина си, – когато се омъжих за баща ти, ти беше на 2 г. Майка ти почина година преди да се запознаем… с баща ти не знаехме как да ти кажем, търсехме подходящия момент… – Мамо, знам всичко това. Ние със Серхий видяхме тези документи в шкафчето ти. Знам, че майка ми е била добър човек. Да, за съжаление, тя нямаше време да види първите ми стъпки и да чуе първата ми дума, но аз имах двоен късмет, защото съдбата ми подари теб. Благодарна съм ти за всичко, което си направила за мен и правиш всеки ден.” – Скъпа, съжалявам, ако съм развалила всичко. Просто не можех да го задържа за себе си.
Съжалявам, че… – Евгения започна да плаче, но синът ѝ не я остави да довърши. – “Мамо, няма за какво да се извиняваш. Ти си най-скъпият ми, най-любимият ми човек и никога няма да ти позволя да ме обидиш. Но продължавай напред и не ме натъжавай, добре? Скоро ще те запозная с бъдещата си снаха. Тя е бременна в втория месец, скоро ще се оженим и просто искахме да ти разкажа за това по специален начин… не в такива условия. Оздравейте скоро, за да не се налага да пренасрочваме нищо.
“О, сине, къде ще отида? Готов съм да скоча нагоре-надолу още сега! Ако не ми беше казал по-рано, изобщо нямаше да дойда тук.” Сълзите на Евгения веднага се превърнаха в сълзи на радост. И наистина, няколко дни по-късно тя е изписана от болницата и се премества за постоянно при най-големия си син и бременната си снаха. Така започва нов светъл лъч в живота на възрастната жена.
