Семейството вечеряше на спокойствие в кухнята. Съпругът изял борша с недоволна физиономия и обърнал чинията. “Защо няма месо?” – попитал той жена си. Жената отговорила, че го е дала на децата: “Ако бяхте изкарали достатъчно пари за месо, щяхте да ядете с месо.
Който работи, яде месо. Съпругът я погледнал с тъжни очи и казал: “Въпреки всичките ми усилия не мога да си намеря работа. Защо ми се подиграваш? Унижаваш ме, но аз не съм бил безработен през цялото време.
Оказва се, че ако не работя, никой няма нужда от мен. Аз съм безполезен човек. Съпругата му отвърна сурово: – Да, но през последните шест месеца ти живееше на моя сметка. Ти, а не аз, си този, който трябва да осигури прехраната на семейството си. Ти си съпругът и бащата на семейството.
Но аз съм уморена! Не ми се ще и не искам да живея повече така. Събери си нещата и отиди при майка си. Той довърши борша, облече се, сбогува се с жена си и си тръгна. Щом вратата се затворила, жена му се обадила на свекърва си:
– Вече имам достатъчно собствени деца, омръзна ми да храня чужди деца. Свекърва ми беше умна жена и имаше страхотно чувство за хумор. Тя каза: “Добре, ще го взема при себе си, но само за известно време. Не искам да се грижа за мъжа на друга жена. Ще му намеря работа и ще го върна обратно.
След това седна на дивана и въздъхна. Най-накрая се беше отървала от съпруга си бандит. Той не искаше да работи, само ядеше и спеше. Освен това настояваше да изпълнява съпружеските си задължения. Можеше да работи. Отдавна щях да подам молба за развод, но той стана семеен мъж, въпреки че беше мързеливец. Може би щеше да се окаже нещо полезно.
