Работя от 5 години в голяма финансова компания. В компанията работят около 200 души, а директорът ни е много строг човек. В компанията има цял списък с правила и разпоредби. Не дай си Боже да ги нарушите, и започва “промиването на мозъци”.
Не отиваме повече в кабинета на шефа, стараем се да не му хващаме окото. Ако имах възможност, щях да сменя работата си, но щеше да е предизвикателство да си намеря друга.
И тогава един ден шефът извика нашата служителка Светлана (самотна майка) да се види с него. След едночасов разговор тя излезе разплакана и с треперещи ръце, буквално се тресеше. Когато колегите ѝ я успокоили, тя им разказала какво се е случило.
“Преди една година Светла имаше нещастие: синът ѝ се разболя. В продължение на една година тя го лекуваше в най-добрата клиника в страната. Лечението не помогнало, затова се наложило да замине за Германия, а тя се нуждаела от пари. Тя започнала да търси купувачи за апартамента си. И тогава шефът ѝ се обажда и ѝ дава чек за платено лечение в Германия и безсрочен отпуск.
Шефът, когото всички смятахме за безчувствен, ѝ даде огромна сума пари! От собствения си джоб! Е, разбирам, че това може да се случи, ако става дума за специалист от високо ниво. Но да помогнеш на обикновен служител по този начин. След това всички започнахме да го уважаваме.
Може и да не ви се вярва, имате право, но стана точно така, шефът не взе никакви разписки или документи от Света. Светлана и синът ѝ вече са в Германия. Целият екип я чака.
Пожелаваме на сина ѝ да е добре!
