Арсен беше мой добър приятел. Познавах го от 15 години. Той имаше много мила и красива съпруга – Катерина. Те винаги се радваха да ме видят. Често седяхме в тяхната кухня до късно през нощта. Не бях виждал Катя отдавна. Тя обичаше моите шеги. Имат и син Алберт, който по това време беше, мисля, на около 17-18 години. Така, докато вървях към тяхната къща, размишлявах.— Влизай, приятелю. Какво ще пиеш?— Просто чай.— Добре, а как си ти?Тук се появи Катя.— О, здравей, отдавна не сме се виждали!Тя се приближи до шкафа, взе някакви хапчета и ги изпие. Помоли Сеня да изхвърли боклука и се прибра в стаята си.
Разбрах, че няма да има вечеря.— А къде е синът ви?— Той живее с приятелката си, вече е възрастен, на 22 години.— А какво не е наред с Катя? Скарали ли сте се?— Не, откъде ти хрумна това? Просто сме разведени отдавна.Мислех, че Сеня се шегува, но той казваше истината. Оказа се, че са се развели още преди 10 години. Тогава Сеня имаше млада приятелка. Катя решила да не прави скандали, те се развели, но тъй като били много свикнали един с друг, решили да изчакат с преместванията, докато синът им порасне малко. Те имали голям четиристаен апартамент. Всеки имал своя стая, затова не възникнали проблеми с разпределението.— Сега сме на 49 години. В тази възраст вече не ни се иска да променяме нищо. Само си представи: размяна на апартамента, премествания.
И двамата сме си много удобни един на друг. Какво става с личния ѝ живот, не знам. Аз имам роман, но той е доста вял. Не виждам перспективи.— Излиза, че с Катя сте като женени! Просто с документ за развод от службата за гражданско състояние.— Не. Живеем отделно. Тя дори има отделен хладилник. Понякога не се виждаме по няколко дни. Имаме график за почистване, който виси на вратата.— Прилича на комуналка.- Да. Само че в нашата комуналка съседите са много добри. Имаме общо дете и някога много се обичахме. Какво не е ясно?
