От автогарата я докара линейка. Придружава я полицай, защото младата жена продължавала да се опитва да избяга. В болницата обаче тя се успокоила. Момичето не посочило името си и нямало никакви документи у себе си. Първоначалният преглед не разкрил нищо подозрително, били направени необходимите изследвания на труда и момичето било настанено в отделна стая.
Раждането ѝ преминало гладко и се родило здраво и силно момче. Но когато бебето било показано на младата майка, тя се обърнала. “Беше толкова ясно какво ще се случи – споделили помежду си медицинските сестри, – защото тя не беше казала и дума за себе си. Горкото момче…
Едва болницата се “успокоила” след едно раждане, персоналът трябвало веднага да се подготви за друго. Линейка докара Олга в болницата с висока температура. Тя не реагираше и беше в тежко състояние. Трябваше да се спаси майка ѝ и решението беше взето – цезарово сечение.
Операцията беше успешна за майката. Но детето не можело да бъде спасено. Персоналът се разхождаше вцепенен… “Така е, момичета – каза медицинската сестра Таня, – едната има здраво бебе, но то не ѝ трябва. Другата е загубила детето, което е искала. На този свят няма справедливост. Когато Оля научила за загубата на детето си, тя побеляла… Два дни по-късно в стаята на Оля дошла млада жена:
– Роди ми се момченце. Здраво момче. Но защо трябва да има майка, която е скитница? Така или иначе ще ми го отнемат. Ще го изпратят в сиропиталище. Там ще му е зле, знам. Аз самата съм от сиропиталище. Но може би Бор ме е довел във вашия град по някаква причина. Предполагам, че е било необходимо, предполагам, че съм сдъвквал хората заради вас. А ти ще бъдеш добра майка за него.
Вземете го. Моля те…” Оля погледна посетителката, сякаш беше свободна от Бога: “За какво говориш? Как може да се откажеш от едно дете? Отидете си, отидете си! Същия ден младата жена изчезна от болницата. На следващата сутрин Оля гукаше, докато седеше до креватчето на бебето. Олха и съпругът ѝ плачеха за момченцето… Наистина пътищата на Господ са загадъчни.
