Сестра ми Ярослава е на 58 години, а аз съм с 4 години по-млада. Сестра ми никога не ми е помагала с нищо. Тя и съпругът ѝ живееха в едно село, доста заможно, недалеч от родителския ни дом.
Имаха огромна ферма. И през всичките тези години тя никога не ми предложи дори мляко. Един ден помолих сестра ми да занесе продукцията си в града. Тя обеща да ми плати. Мислех, че все пак ще е по-евтино, отколкото на пазара или в супермаркета. Но грешах: на пазара щеше да е по-евтино.
Когато майка ни почина, тя взе цялото си наследство, оправдавайки се с това, че се е грижила за нея през целия си живот. Но всъщност, въпреки че живееха в съседната къща, аз бях при майка ми по-често, отколкото тя и съпругът ѝ. Преди 5 години реших да замина за Италия, за да живея тук и да печеля пари за старините си.
Натрупах доста прилична сума пари. Планирам скоро да си купя апартамент. И така, сестра ми реши, че ще им помогна като роднина, така че тя и съпругът ѝ си купиха скъпа чуждестранна кола от шоурум, на кредит и дори в чужда валута.
Преди няколко месеца съпругът ѝ се разболява тежко и вече не може да пътува до града, за да продава продукцията си. Курсът на валутата се покачва с всеки изминал ден и сестра ми не знае как да плати дълговете си. Затова реши да ми се обади и да ме помоли да ѝ дам назаем 10 000 евро.
Каза, че със сигурност ще ми ги върне в момента, в който реша да се върна у дома. Разполагах с тези пари и дори с повече, но й отказах по принцип. Просто много съжалявам, че сестра ми се сети за мен едва когато беше в трудна ситуация. Така че нека се измъкнат от нея сега.
