Беше вече десет сутринта, но Валя все още не беше закусила. Тя не смееше да влезе в кухнята, а седеше тихо и чакаше снаха ѝ да излезе от кухнята. Но изглеждаше, че Елена няма да го направи. След обилната закуска тя вече пиеше втората си чаша кафе и гледаше телевизионен сериал. Можеше да гледа сериала и в стаята си, но просто трябваше да довърши свекърва си. Тъй като нямаше какво друго да прави, Валя събра смелост и излезе от стаята си.
Тя живееше в собствения си апартамент като птица. Валя я поздрави и включи печката, без да чака отговор. – “Трябва ли да готвиш сега? Пречиш ми. Можеше да изчакаш, докато свърша. – “Аз просто…” – “Какво просто? Колко пъти трябва да ти казвам, че не си нужна? Кога ще го осъзнаеш и ще се махнеш от пътя ни? Тя вече не можеше да се контролира и разказа всичко на свекърва си. Веднъж Валя чула снаха си да разговаря с приятелките си.
Тя се шегувала, че е лоша свекърва, имала стая, а тя не искала да се премести в нея. Виждате ли, тя дава тази стая под наем, може да използва допълнителните пари, а и не ѝ пука, че тя, съпругът ѝ и синът ѝ са натъпкани в три стаи. Би било чудесно, ако можеше да освободи четвъртата стая. Синът ѝ се ожени за нея преди една година и оттогава животът на Валентина е истински ад. -Лена, тя казва ли нещо за това, че имаш син от първия си брак?
Нека опита – отвърна тя, – аз ще й направя голяма сцена. Тя искаше да изгони свекърва си от апартамента. Не ѝ позволяваше да готви в кухнята, винаги ѝ правеше сцени. А синът ми само угаждаше на жена си, защото беше толкова умна и добра. Това беше последната капка, тя не можеше да живее повече така. Валя реши да се изнесе, още повече че утре стаята беше свободна.
-Не се притеснявай, след два дни ще се изнеса и повече няма да се намесвам в семейното ти щастие. -Два дни и най-много един ден, разбираш ли? Валя дори не ѝ отговори, направи си закуска и излезе от кухнята. Валя се изнесе два дни по-късно, както беше обещала. – “Това беше правилното решение, мамо. Ще работя в твоята стая. Така единственият ѝ син реагира на нейното изнасяне.
Олена най-сетне беше постигнала целта си и беше щастлива. Измина една година. Нищо не се чуваше от нея. Един ден Олена си спомнила за свекърва си. “Ами ако тя си е отишла и те не знаят за това? Ами стаята ѝ?” – помисли си тя. Вече броеше парите, които можеше да получи за стаята ѝ. Вечерта попитала съпруга си дали се е свързал с майка си. Сергей не се беше обаждал на майка си и не я беше споменавал от година.
-Трябва да я посетим, все пак тя е твоя майка. -Колко си внимателен и мил! Вечерта те отидоха на гости на майка си. – “Трябва ли да вземем със себе си някаква торта или сладки?” – “Не, тя няма нужда от торта – каза Елена – Можем да й върнем някои от нейните вещи. И вземете една рулетка, в случай че нещо се случи с нея, ще трябва да измерим стаята. Те взеха стария чайник и рулетката и отидоха на гости.
Когато стигнаха до вратата, помислиха, че са объркали вратата. Вратата беше нова и скъпа. Едно младо момиче им я отвори. Когато ги попита кои са, тя ги пусна да влязат. “Валентина Ивановна замина за Испания, ще се върне след месец. Аз съм нейна асистентка. Да й предам ли съобщение? Те само с изумление погледнаха скъпия ремонт и скъпите мебели. Оказа се, че тя се е омъжила за богат бизнесмен и той е купил останалата част от апартамента за нея. – “Какво да ѝ предам?” – попита отново тя.
Синът ѝ искал да ѝ подари чайник, но Елена го спряла, като казала, че ще я посетят отново след месец. Месец по-късно Валя сама им дойде на гости и предложи да купи стаята им. Тъй като нямали пари, Валя отдала стаята под наем на една млада, красива жена с характер на “божия глухарче”. Валя нарочно избрала такава купувачка. Сега тя наистина им доказваше, че грешат. Откакто беше свободна, тя започна да се заглежда по Сергей. Така Валя наказваше своята “мила и грижовна” снаха.
