Когато живеех в друг апартамент, разговарях с една възрастна дама от нашата сграда. Не бяхме близки, но си говорехме. Тя често идваше да ме види – да ме попита за нещо, да пие чай. Веднъж ме извика да купя мляко на път за вкъщи. Оттогава номерът ми не се е променял. Преди две седмици тя ми се обади. Първоначално дори не знаех кой се обажда, но после разбрах на място. Татяна Николаевна каза, че дъщеря ѝ е купила за сина си детски каши, пюрета и компоти, но той не е почитател на всичко това, а Татяна Николаевна има всички детски храни, и си спомни, че когато се преместих в новия апартамент, бях бременна във втория месец.
Баба реши да ни изпрати всичко, което е събрала, защото вече имаше много бурканчета, а не ги яде, реши да ги изпрати на нас, защото си спомни за дъщеря ми. Освен това каза, че има и дрехи за мен, “почти неносени, дъщеря ми ги даде, а тя се облича в московски бутици”. Не исках да откажа на възрастната жена, казах, че съпругът ми ще мине да ги вземе, просто за да се отърва от нея.
На следващия ден, след работа, съпругът ми с градския транспорт в час пик се добрал до Татяна Николаевна, а после се върнал вкъщи с огромна чанта. Въпреки това, когато се върна, разбрахме, че всичко беше напразно. Детската храна се хареса, но дори няма да описвам какви дрехи ми подари. Беше ми дори неудобно, че приех това от нея. По-късно Татяна Николаевна ми се обади, за да разбере дали ни харесаха подаръците. Казах, че все още не сме разгледали дрехите, но дъщеря ми яде пюрето с голям апетит.
Тя се зарадва и каза, че е помолила дъщеря си да събере подобен пакет с мъжки дрехи за съпруга ми.
— Татяна Николаевна, на Вадим не му трябват дрехи, той е висок и дори в магазина му е трудно да си намери подходящи дрехи, а от втора ръка още по-малко.
— Не се тревожи, дъще, зет ми също е висок и широкоплещ, отслабнал е малко, но старите му дрехи вече са му големи. Казах на дъщеря ми, че сте бедни и имате нужда от помощ – тя често помага на нуждаещите се. — отговори нашата Татяна Николаевна.
След думите „бедни“ и „нуждаещи се“ направо се втрещих. С други думи, тя ни помага като на нуждаещи се. Кажете, откъде старата съседка реши, че нашето семейство има нужда от помощ? Трябваше ли грубо да я отпратя някъде, когато предложи „помощта“ си, за да разбере, че живеем добре? Може би тя по този начин искаше да подтикне дъщеря си към милосърдие, не знам.
