Когато родих две деца, си мислех, че поне те ще се грижат за мен на стари години. В края на краищата бях посветила целия си живот на отглеждането на дъщеря си и сина си. И съм се заблуждавала, защото сега, когато съм по-възрастна и имам нужда от грижи, защото не мога да се грижа за себе си, никой от тях не пожела да ме приеме и да се грижи за мен. А е много трудно да знаеш, че децата ти нямат нужда от теб…
Отгледах ги сама. Съпругът ми почина, когато се роди синът ни, а по това време вече отглеждахме дъщеря си. Работех на две места, за да имат всичко. Дадох на всеки от тях образование. И то не просто някакво образование, а висше. Дъщеря ми получи диплома за дизайнер, а синът ми – за инженер. И двамата си намериха добра работа. Докато бях здрава, винаги им помагах с децата. Имам двама внуци: Михайло, синът на дъщеря ми, и Андрюша, детето на сина ми. Водех момчетата на кръжоци и ги взимах от училище.
Те често оставаха при мен. Но един ден се разболях направо на улицата. Настаниха ме в болницата. Дъщеря ми ме посети само веднъж през това време, а синът ми успя да ми се обади само веднъж. Изписаха ме след седмица и ми казаха да не се преуморявам, но тогава децата ми доведоха внуците. А знаете как е с тях: искат да играят, да готвят и да ме водят на детската площадка. Два месеца по-късно се почувствах още по-зле.
Помолих сина си да ме кара на медицински прегледи, но той винаги беше зает, затова извиках такси. Нека ви кажа: за един пенсионер това е значителен разход. Времето минаваше и един ден просто не можех да стана от леглото. Обадих се на дъщеря ми, но тя беше на работа и ме посъветва да се обадя на линейка. Откараха ме в болницата. Оттогава не мога да ходя самостоятелно. Преди да ме изпишат, в болницата обясниха на децата ми, че не бива да ме оставят сама и че имам нужда от грижи.
Вкъщи дъщеря ми и синът ми дълго спориха кой да ме вземе да живея при тях. Дъщерята се аргументираше с това, че разполага с малък апартамент и няма отделна стая за мен. Синът ми не ѝ отстъпи и отговори, че макар да има голям апартамент, съпругата му очаква дете и едва ли ще се съгласи свекърва му да се премести при него. Чувствах се толкова тъжна, че съм живяла цял живот и не заслужавам съчувствие от децата си.
Прекъснах ги и им казах и на двамата да си ходят! Не искам да виждам никого от тях! Ще се справя отлично сама и няма да им бъда в тежест. И те си тръгнаха. А аз лежах там и плачех във възглавницата си. Как можеше да се случи това? Как от любими деца се превърнаха в егоистични хора? Наистина ли ги отгледах по този начин? Не можах да заспя цяла нощ. А когато дойде сутринта, бях много потисната. Чух, че входната врата се отваря, и се уплаших.
Оказа се, че децата са си тръгнали вчера и апартаментът е бил заключен през цялата нощ. И аз не можех да стана. Беше съседката от първия етаж, приятна млада жена, която отглеждаше сама дъщеря си. Тя искаше да ме посети. Чувствах се толкова зле, че й разказах всичко. Тя предложи да ми помогне, но ако собствените ми деца нямаха нужда от мен, как можех да приема помощ от непознат? Но съседката беше настойчива.
Тя ми донесе храна и ми направи чай. Оттогава тази самотна майка се грижи за мен и аз ѝ давам половината от пенсията си. Тя я използва, за да купува хранителни продукти и да ми готви. Останалата част от парите се харчи за комунални услуги и други стоки за домакинството. Сега животът ми зависи изцяло от един непознат човек, а собствените ми деца не се интересуват от майка си. Обаждат ми се от време на време и изпитват облекчение, че има кой да се грижи за мен. Никога не съм предполагала, че в края на живота си ще получа такова предателство, и то от сина и дъщеря си. Отгледала съм неблагодарни деца.
