Майката на Олександър пиеше много. Неотдавна тя се върнала при майка си в селото. Кълнеше се в Бога, че е спряла да пие. Дори се кръстила и редовно посещавала църква. Останала трезва в продължение на два месеца. Но щом опитала бира, започнала да се напива.
На сутринта я нямало. Злото замря… Една пролетна вечер Анна каза на съпруга си: “Саша, трябва да убедим баба да се премести при нас. Ако тя се съпротивлява, отказва, нека засега остане там. Но само до есента. А след това може да дойде при нас. Ще се впишем: тя и дъщеря ѝ ще спят в едната стая, ние с теб – в другата… – Аюта, знаеш, че вече няколко пъти ми отказа.
Ти опитай. Може би ще се справиш по-добре. За тяхна обща изненада баба им лесно се съгласи. жалко, Саша, майка ти, макар че не е от моята кръв… – каза баба им вечерта, когато пиеха чай. “Тя беше на четиринайсет години, когато с баща ѝ се оженихме.
Тя не искаше да учи или да работи. А той не можеше да я спре. После тя изчезна, а съпругът ми стана кмет. Тя се върна у дома, когато ти беше на година и половина, взе те от мен и отново изчезна. А след това се появи отново двадесет и четири години по-късно. Беше своенравна и бедна… Баба се разплака, а после обяви: “Ако ме вземате да живея при вас, искам да ви бъда полезна.
– “Не възразявайте, а ме изслушайте. Предлагам да продадем тази къща. Имам купувач за нея. Той предлага добри пари. А аз имам пари в сметката си. Спестявал съм ги за теб. Ще си купим по-голям апартамент, за да не се налага да се тъпчем в него.
– Е, тогава може би ще си купим къща близо до града? Голяма. С вода и канализация – ентусиазирано изрази идеята си Анна. Кокошките, твоите любими, например… – Анна, ти ми четеш мислите. Толкова е страхотно… – Бабо, – Саша сложи глава в скута на баба си и затвори очи… Точно както правеше, когато беше дете…
