Сложих сина си да спи. Лежа до него и сърфирам в социалните мрежи. Чувам как някой тихо отваря входната врата с ключ. Сърцето ми почти спира от страх. Само съпругът ми и свекърва ми имат ключове. Защо би дошла през нощта? А съпругът ми е на работа.
Той е пожарникар и работното му място е на 50 километра от дома. Ами ако това е злонамерено действие? Не мога да дишам от страх, търся нещо тежко в стаята, с което да се предпазя. Вече чувам тихи стъпки в коридора. Предпазливо отварям вратата на спалнята, а там е свекърва ми. Ситуацията е меко казано абсурдна, но се радвам, че е тя. – Таня, спиш ли? Обличам халата си: – Какво правите тук, Лидия Павловна, в този час?
Едва не умрях от страх.” – Бях на гости на една приятелка. Мислех да дойда да те видя. – Е, хайде да отидем в кухнята да пием чай. Седнахме на масата. – Е, кажете ми, Лидия Павловна, какъв приятел имате и какво събрание в този час? Защо не ме предупредихте, нали знаете, че Саша е на работа! – “Добре, ще бъда честна. Чух, че си имаш почитател. Исках да проверя дали е вярно. Косата ми се изправи на крака.
-Какво гадже? Кой каза това? Това е нелепо! Изглежда, че имаме добри отношения, искаш ли да ги развалиш?” – Не повишавай глас по мой адрес! “Това ми го каза баба Люся. Тя те е видяла с някакъв мъж в парка. И Оля също го е видяла. Тя ми се обади и каза: “Твоите се разведоха ли, или какво?” – Видях твоята Таня с хатъра.” – Значи тези полуслепи жени са ме видели с хатъра, нали?
Виждали са ме няколко пъти в живота си и ме помнят по този начин? Как изглеждам и какво нося? “На първо място, те все още не са на осемдесет години. И второ, исках да изясня за себе си. Не мога да допусна единственият ми син да бъде измамен.” – Ами ако си помисля, че е работник, и те ударя с тиган по главата? Какво щеше да се случи? “Ти си луда, с кого бих оставила бебето си, за да излизам с мъже?
Това е добра идея! Ще извикам такси.” – “Започвам да се притеснявам.” – “Това няма да се получи при мен. Вземете едно хапче и се сбогувайте. – Но не казвайте на сина си. Няма да преживея развода. А ти искаше да поставяш условия, стара жено. Накрая натрапникът си тръгна. Не можех да заспя заради тревогата. А аз си мислех, че имам късмет със свекървата. Как можеха да ме разпознаят на разходката? Бях с дрехите и очилата на сестра ми.
