Беше обикновен делничен ден в месарница, с клиенти, продажби и тълпи от хора. В края на деня, когато вече почти нямало хора, в магазина влязло куче.
Собственикът на магазина веднага прогонил животното от магазина, но кучето се върнало с банкнота и пари в устата си. В бележката били посочени теглото и видът на месото, което трябвало да се продаде, а парите били достатъчни, за да се плати за него.
Продавачът претеглил месото, опаковал го и го дал на кучето, което взело торбата за дръжките и избягало. Продавачът се зачудил къде отива кучето и нарочно затворил магазина, за да го последва.
Кучето отишло на автобусната спирка и зачакало автобуса. Когато пристигнал правилният автобус, кучето се качило на него, последвано от продавача.
Кучето гледало през прозореца по време на цялото пътуване, а когато автобусът стигнал до спирката, то скочило, лапнало бутона за спиране и бързо изскочило навън. Мъжът продължил да следва кучето, което побягнало към къщата.
Вратата беше отворена и двамата влязоха в двора. Кучето почеса вратата с лапи, за да покаже, че трябва да влезе в къщата, но никой не отвори. Тогава кучето се покатери на перваза на прозореца и почеса с нокът по стъклото на прозореца.
Собственикът на кучето излязъл и му се скарал, че иска да влезе толкова шумно, но магазинерът се изненадал и похвалил таланта на кучето. Собственикът на кучето, като видял изненадата на месаря, обяснил, че кучето си е забравило ключовете – за втори път в рамките на една седмица!
