Настя живее само с майка си. Момичето беше свикнало майка ѝ винаги да ходи на работа сутрин и да се връща вечер с различни лакомства. Майка ѝ често водеше Настя на детска градина. Но през уикендите детската градина не работеше, затова Настя си оставаше вкъщи с обикновените си играчки. Мама оставяше два сандвича и чаша мляко на кухненската маса за Настя. И една червена ябълка. Тя махна с ръка за довиждане и затвори вратата след себе си.
Обикновено мама се връщаше по здрач. Знаеше, че тя се страхува да бъде на тъмно. А и в края на краищата в събота на работниците беше позволено да си тръгнат от работа малко по-рано от обикновено. навън отдавна беше тъмно, но по някаква причина майка ѝ все още я нямаше. Настя отдавна беше изяла всичко, което ѝ беше приготвено, играеше си с всичките си играчки, няколко пъти надничаше през прозореца в тъмното, но майка ѝ не се появяваше.
накрая детето облече якето си и излезе през вратата на апартамента, където се сблъска със съседката си Вера. Жената била заета със собствените си дела, затова не обърнала внимание на плачещото дете. Момиченцето погледнало навън и се прибрало в къщата – не знаело къде да отиде в тъмното. Детето останало в страх до сутринта. Щом в къщата стана малко по-светло, Настя се върна да потърси майка си.
Тя вървеше по претъпкана улица, но никой не ѝ обръщаше внимание. Тя пресякла пътя и едва не я блъснала кола. Един полицай ѝ изкрещял и откарал детето вкъщи, като заплашил да глоби родителите. Той не беше чул, че детето търси майка си. затова Настя се върна обратно към дома си, където в коридора срещна съседката си Вера. Този път жената се изненада, че Настя се разхожда сама. Тя беше просто едно малко момиченце!
Момичето каза с дрезгав от плач глас, че майка ѝ не се е прибрала от вчера. Съседката се включи в търсенето на майка ѝ. Този път полицейският служител получил сигнал за изчезнала жена. Няколко часа по-късно я открили в мазето на собствената ѝ къща, където преди да се върне вкъщи, отишла да бере артишок, който сега лежал на пода в целофанова торба… Медицинският преглед потвърдил предположението – масивен инфаркт.
Настя все още не осъзнаваше какъв е бил инфарктът, но разбра, че той е отнел майка ѝ, най-близкия човек, който е имала в живота си. Момичето не разбираше защо сега няма да може да бъде с майка си. настя беше приютена от леля си Вера за няколко дни. А след това дойде онзи чичо в черната униформа и я отведе някъде. Тя вече не можеше да плаче. Чувстваше, че там, където я водят, майка ѝ вече няма да е там. А тя, малката Настя, сега нямаше нужда от абсолютно нищо – само от присъствието на майка си. Тя можеше да мълчи или дори да спи, стига да беше там – майка ѝ.
