Това е разказ за моя съсед Егор. Той е пакостливо и шумно момче. Живея в жилищен район, а Егорка живее в апартамента точно над мен. Не можех да му помогна, той е шумно момче, говори шумно, играе шумно, тича из къщата. Съседите не го харесват, казват, че е неудобен.
Един ден се прибирам вкъщи. Навън е зима, студено е. И така, отварям му вратата на входа. Той вършеше някаква работа във входа, чукаше на вратата, вероятно защото родителите му още не се бяха прибрали. Пуснах го да влезе. Нахраних детето. А той седеше на дивана, котките се гушкаха с Егор. -Колко време стояхте навън и мръзнехте? -Около час, вероятно. Беше студено навън.
Изгубих си ключовете, а майка ми и баща ми бяха на работа. Исках да отида до входа, но съседите не искаха да ми отворят вратата. -Беше странно, разбира се. Не е работно време, бабите са си вкъщи. Сигурно си направил нещо, за да ги ядосаш. -Я? Не съм ги обидил. -А какво да кажем за Лидия Николаевна? Преди време си й счупил топките. -Не съм го направил нарочно.
Исках да й помогна с чантите, но тя отначало не искаше да ми ги върне. А после толкова силно дръпна чантата, че всички яйца се счупиха на стената във входа. По-късно с майка ми й купихме яйца. Взехме ги заедно. Аз бях тази, която се извини. Тя ми разказа съвсем различна история. А какво да кажем за София Михайловна, ти не я поздравяваш. -Не искам да я поздравявам, тя е зла жена.
Мурзилка наскоро родила котенца в студа и ги изнесла на боклука. Исках да ги стопля, затова ги занесох в мазето и всички ми се скараха, че съм направила там кошче за боклук. След като изслушах Егор докрай. Разбрах, че той е добро момче.
Винаги се е опитвал да постъпва правилно, но гневът и недоверието на околните са му пречили. Опитах се да убедя съседите, че това е образът на момчето, който се е развил. Всъщност той е напълно различен. Сега Егорка ходи на музикално училище и вече не вдига шум вкъщи. Той е станал спокоен. Да, тича по двора, играе футбол, крещи, но не толкова, колкото преди.
