Иван стана както обикновено в половин пет сутринта, издои кравата, нахрани козите и кокошките и се върна вкъщи, за да приготви закуска, докато децата спяха. Когато имаш три деца, които спят зад стената, нямаш право на угризения, грешни решения и излишни емоции. Що се отнася до емоциите… ежедневието и поредицата от еднакви дни ги изключват. – Момчета, закуската е готова. “Момчета, закусвайте, аз ще се върна скоро – каза Иван и изтича в другия край на селото при приятеля си Серхий. В селото нямаше достатъчно работа и всеки искаше да изкара пари. Затова мъжът вземаше всичко, което му предложеха. “Татко, днес видях мама в съня си – каза по-малкото момиче, докато баща ѝ обуваше маратонките си, – изглеждаше точно като истинска.”
“Можем да се справим за 5-10 минути”, каза Серхий, като го видя. “Да, днес трябва да заведа най-малката при майка ѝ, а по-големите на училище. “Изпрати по-големите при мен, аз ще ги заведа на училище с мен, а ти можеш да отидеш спокойно при майка си.” “Ето, Иване – появи се жената на Серхий до мъжете, – сложих ти няколко питки. Моите са хубави, мисля, че и твоите ще ги харесат. Иван грабна питките, благодари й и побягна към къщи. Не бива да го съжалявате, трябва да му дадете пример. Сам с три деца… Щях да вия като вълк, ако нямах теб в живота си. Не мога да си представя как се справя с всичко… а е майка. Въпреки че може да бъде разбрана.
По-възрастните хора често се привързват към домовете си и по-късно може да им е трудно… Знаеш ли, аз съм направил много неща погрешно в живота си, но Иван… той ми отвори очите, накара ме да видя истинските основи на живота… – Татко, можеш ли да ми купиш заек? – попита по-малката, виждайки баща си, – но истински, а не играчка, защото играчката не можеш да я нахраниш… – Този заек? Той не бива да тича из гората, какво да прави в нашата къща?” – А заек? – Е, все пак можеш да си помислиш за заек, – очите на по-малката дъщеря, толкова подобни на тези на майка ѝ, веднага обезоръжиха Иван. – О, татко, страхотно!” – момичето прегърна баща си, – сив! Хайде, сивата! Докато по-големите бяха на училище, Иван заведе дъщеря си при баба си, а той отиде да работи на друга работа. В този ден имал късмет.
Спечелил 2000 рубли, отишъл на пазара и си купил храна за няколко дни. Когато си тръгваше от пазара, видя на входа човек, който продаваше обувки. “Виждам, че твоите вече се държат на мястото си. Вземете тези, те струват 600 гривни, ще ви ги дам за 500”, казал продавачът. Докато Иван гледаше протеклите си маратонки, а след това и останалите в джоба му 1000 гривни, той чу женски глас до себе си: “Зайци!
Купувам зайци, евтини!” – “Имате ли сив?” – попитал той веднага. – Имам, но е слаб, ще ви го дам за 400 вместо за 550. – Извинявай, човече, – казал той на продавача на обувки, – обещах на дъщеря си. Този ден Иван имаше особен късмет. Този ден спечелил добри пари, купил заек за дъщеря си, успял да купи всичко, от което се нуждаел поне за седмица, а най-важната изненада го чакала вкъщи – майка му решила да се премести при сина си. Знаела, че му е трудно да живее сам.
