Светлана забременява в 11-и клас от свой съученик – по онова време е сигурна, че това е любовта на живота ѝ. Но Виктор, след като научава за бременността, изоставя детето и разпространява клюки за момичето в цялото село. Светлана и родителите ѝ са изпълнени със срам – непълнолетно момиче с дете, какво ще кажат хората? Но момичето имало късмет, че родителите ѝ я подкрепили и помогнали на нея и на бебето.
И така, две години по-късно тя решила да учи в университет – оставила дъщеря си при родителите си и заминала за града. Влиза в икономическия факултет, а в същото време Светлана си намира работа на половин работен ден като сервитьорка в един от ресторантите в града, за да помага на родителите си с пари.
Там тя среща Орест – млад, красив и не беден. Мъжът веднага се влюбил в девойката и бил готов да направи всичко за нея. Романтични срещи, сладки целувки – и Светлана заживява с Орест.
И от този момент нататък те започват да планират сватбата си. Момичето, разбира се, веднага му разказало за дъщеря си – Орест казал, че това не е никакъв проблем. Той дори ѝ дал пари, за да купи на детето дрешки и играчки. И с течение на времето Светлана започнала да повдига темата за това дъщеря ѝ да се премести при тях. Представете си изненадата ѝ, когато това не се харесало на съпруга ѝ.
Той твърдо казал, че разбира, че тя обича дъщеря си, но нека тя да продължи да живее в селото. За какво им трябват деца сега? И изобщо, детето е свикнало с баба си и дядо си и няма място тук. Светлана беше шокирана и не знаеше какво да каже – тя обичаше Орест.
Но последните думи на съпруга ѝ помогнали да направи правилната крачка: “Трябва да разбереш, че не съм готов да отглеждам чуждо дете. Така че направи избор – аз или Инна. Мисля, че ще постъпиш правилно и ще продължим да живеем както преди” – каза той уверено. Момичето не каза нищо. Но на следващия ден, когато Орест се върна вкъщи, там нямаше нито Светлана, нито вещите ѝ, а само една бележка: “Винаги ще избирам детето си.”
