Наскоро се запознах с един мъж на едно парти. Той взе телефонния ми номер и ми се обади два дни по-късно. Разговаряхме и той ме покани да се срещнем. Щях да отида на вилата си и го поканих да дойде с мен. Той не ми отказа. Помислих си, че това ще бъде чудесна възможност да се опознаем по-добре.
Реших да приготвя барбекю. Във вилата ми има такава възможност. Имам заем, простирам парите до заплатата си, а в хладилника е последното пиле, което очаквах да използвам за няколко седмици. Купих пресен хляб от една пекарна близо до дома ми, мариновах пилето и тръгнах.
Той ме помоли да го взема, защото нямал кола. Подкарах до дома му. Той излезе с празни ръце. Той се качи в колата, поздрави ме и веднага каза: “Надявам се, че имаш някаква храна там.” Казах му, че нямам нищо, не съм казал, че ще правя кебапчета.
Той каза, че трябва да отидем до магазина. Спрях колата близо до магазина, той влезе и излезе с един пакет. Не каза какво е взел. Пристигнахме във вилата, изпържихме картофи, пиле и направихме зеленчукова салата. Направих масата за двама. Той сложи на масата доширак и хляб, които беше купил в магазина.
В края на вечерта той каза, че ще вземе хляба и доширака със себе си вкъщи. Разбира се, аз не отказах. Изядохме моето пиле с картофи, а той сложи хляба и доширака си в една торба, заедно с това, което беше останало на масата. Той ме погледна и се усмихна. Бях втрещена.
Стигнахме до града и аз му казах, че няма да се получи, защото сме твърде различни, че нямаме нищо общо. Това беше първата и последната ми среща с него. Моля, кажете ми защо трябва да съм толкова щастлива? Бях дълбоко разочарована. Чувала съм много истории, но никога не съм виждала мъж да си купи досирак на първа среща. Сега не знам дали да се смея, или да плача.
