Обичах да се разхождам из гората в търсене на гъби. Не ставаше въпрос толкова за активен “лов” на гъби, колкото за намиране на вдъхновение и медитация, докато се наслаждавам на пейзажа. Един есенен ден реших да отида в гората с приятел, който също имаше нужда да се отпусне и да разпусне малко.
Градът беше уморителен, а с допълнителния стрес от настоящата ни реалност просто имахме нужда от почивка. Разхождайки се из гората, събирахме гъби край пъновете. Докато се навеждах, за да отрежа няколко гъби, забелязах нещо лъскаво на земята.
При по-внимателно вглеждане разбрах, че това е златен пръстен с гравирано отвътре име “Гафия”. Не можех да повярвам, че съм имал такъв късмет да намеря толкова ценен предмет, при това в гората.
Показах го на моя приятел и се съгласихме, че трябва да публикувам снимка в социалните мрежи с надеждата да намеря собственика. Когато се канехме да си тръгнем, забелязахме възрастен мъж, който седеше сам на един от пъновете с наведена глава.
Изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче. Приближихме се до него, за да го попитаме дали има нужда от помощ, и той ни каза, че е загубил годежния си пръстен, когато е събирал гъби в гората. Съпругата му била починала преди няколко години и пръстенът бил единственото, което останало от нея.
Помолих го да опише пръстена и за моя изненада той съвпадна с този, който бях намерил часове по-рано. Подадох му пръстена и той се разплака, когато го видя. Аз и приятелят ми също бяхме трогнати до сълзи. Старецът ни благодари и ме попита за телефонния ми номер. По-късно той ни покани в дома си на чай в знак на благодарност. Оттогава той стана наш близък приятел…
