Разделих се със съпругата си преди една година. Бяхме женени от двадесет и пет години. Мислех, че сме заедно до края. Но не, тя предпочиташе друг мъж. Ето как се разделихме. Доста е скучно да си сам в града. Дъщеря ми живее в столицата и от дълго време ми се обажда да посещавам внуците ѝ.
В работата ми дадоха отпуск, затова реших, че това е съдба. Опаковах няколко подаръка и вещите си и отидох при дъщеря си. Пътуването с влак беше еднодневно.
Запознах се с един много забавен спътник. Приличаше на момиче на двайсет години. Беше самото въплъщение на елегантността, облечена в копринен топ, кожена пола и малка маркова чанта. Тя седи, оглежда се наоколо и нацупва устни. Цялата ѝ външност изразява високомерие и презрение.
Струва ми се, че точно така някога благородните дами са гледали на обикновените смъртни. Дори ми беше смешно да гледам тази млада дама. Какво правеше тя в бюджетния влак? По телефона се оплакваше на приятелката си доста шумно и демонстративно от новопристигналите хилави хора, като казваше, че развалят атмосферата и обстановката с външния си вид и миризмата си.
През целия ден тя навираше нос към всички, подсмърчаше и мляскаше с устни. Вечерта огладнях и разгънах рулото, което бях донесъл със себе си. Момичето се намръщи от отвращение, не можа да го издържи и дори каза: “Как хората ядат това? Аз имах обичайните неща: яйца, масло, шунка, хляб, бекон, сирене.
Не обърнах внимание на момичето. Какво ме интересуваше, ако тя не харесваше храната ми? Ядох, хвърлих остатъците обратно в контейнера, сложих го в ъгъла, легнах и заспах. Събудих се от шумолене, отворих очи и видях, че момичето изяждаше остатъка от храната ми по двете бузи. – “Съжалявам… просто не можах да устоя. Усмихнах се, наблюдавайки забавната ѝ физиономия.
