Можете да чакате даден човек колкото си искате само в един случай: когато си заслужава. Аз чаках четири години и накрая се оказа, че той не си заслужава. Омъжена съм от пет години. Първата година беше най-хубавата, имах толкова много внимание от страна на съпруга ми, че дори не можех да мечтая за такава любов, но после всичко се промени. Любовта му изчезна някъде.
Той охладня към мен, спря да бъде нежен, не ми подаряваше цветя, дори не ме насърчаваше с добра дума. През последните години често се карахме, защото той изчезваше с приятелите си и прекарваше малко време с мен и семейството ни.
Вече не ходехме на ресторанти и спряхме да излизаме заедно. Денят ми започваше с това да му приготвям закуска и завършваше с приготвянето на вечеря. Не си говорехме много, както преди. Той винаги казваше едно и също нещо: “Имам главоболие, уморен съм, не ме занимавай с това”.
Опитвах се да го оставя на мира, да не се намесвам в почивката му. Чаках да стане отново същият. Минаваха дни, месеци, години, но с всеки изминал ден всичко се влошаваше. Забелязах, че съм станала студена към него. Започнахме да живеем като съседи. Не му бръщолевя, не го псувам, не плача, не защото няма смисъл, а защото съм охладняла и може би любовта ми е изчезнала.
Кой може да спаси любовта от такова отношение? Един ден дочух разговор между съпруга ми и колега, който току-що беше започнал работа. Човекът го покани в един бар на по бира, но той отказа, като каза, че иска да прекара време със съпругата си. Тогава мъжът му казал: “Ами ти си кучка.
Страхуваш ли се от жена си? Не съм очаквал, че ще бъдеш такъв. На следващия ден той се прибра вкъщи и ме попита: Обичаш ли ме? Ревнувал ли си ме някога?”. Не знаех какво точно се е случило и защо ми задава такива въпроси, но не го криех. Казах му цялата истина, че ми е омръзнало да го чакам, да споря с него, защото разбрах, че е безсмислено.
“Ако човек иска да дойде, ще дойде, ако не иска, по-добре е да си тръгне”, казах му. Два месеца след този разговор аз го напуснах. Не съжалявах за това, а напротив, осъзнах, че е трябвало да си тръгна по-рано. Можеш да чакаш с години, ако си заслужава, но ако не си заслужава, трябва да го пуснеш възможно най-скоро и да започнеш нов живот.
