Олга и Вадим бяха женени от седем години. Бяха много хармонична двойка и единственото, което ги притесняваше, беше липсата на деца. Преди три години, след курс на лечение, те най-накрая успяха да заченат дете. Но в осмия месец Оля започнала да ражда преждевременно и бебето се родило преждевременно.
То живее само два дни. Оля и съпругът ѝ били много разстроени, защото детето било дългоочаквано. Когато забременяла отново, Оля следвала всички препоръки на лекарите и се надявала, че този път всичко ще мине добре.
Точно навреме им се родило прекрасно момче. Същата вечер Алина, съседка в отделението, родила своето бебе. Алина беше едва на осемнадесет години. Бременността ѝ беше неочаквана и не много желана. Веднага след раждането на детето тя се отдръпна от него.
Оля не можеше да понася да гледа малкото момиченце, което, оставено без вниманието на майка си, непрекъснато плачеше. Тя се обади на съпруга си.
– “Вадим, скъпи, ние искахме дъщеря за себе си, нали?” – “Да, а защо?” – “Ами, ето какво… Тя разказа на мъжа си за ситуацията в сиропиталището. Вадим предложи първо да погледнат детето.
Веднага щом двойката за първи път взе детето в ръце, разбра, че то е тяхна дъщеря. Решили да я осиновят. Оказало се, че всъщност Оля е родила само момче, но те се върнали у дома с две деца. Семейството с радост приело Евочка в семейството си.
