Отвори вратата с крак и бавно излезе от магазина. Тя носеше почти десет торби с домакински принадлежности. Умът ѝ се надпреварваше. Защо трябваше да купува всички наведнъж, след като имаше магазин близо до дома ѝ? Света отново съжали, че е продала колата. Тя я караше. После забременя и й се роди син.
Той пораснал и започнал да шофира сам. Не разрешавал на майка си да шофира, казвал, че жена няма място зад волана, и обещавал да я закара, където трябва. Светлана получила колата като сватбен подарък от родителите си. По-късно, когато се оказало, че любимият ѝ съпруг вози друга жена, тя подала молба за развод. Те нямали достатъчно пари, за да поддържат автомобила.
Затова тя решила да го продаде. Накрая тя напуснала магазина. Изведнъж, докато шофирала приближаваща кола, Света видяла бившия си съпруг с приятелката му на предната седалка. Света била много горд човек и не обичала да губи, затова решила да действа. Голям черен джип следваше колата на бившия ѝ съпруг.
Тичайки до него, тя отвори задната врата и бързо хвърли всичките си чанти на задната седалка, а после лесно скочи на предната пътническа седалка. Шофьорът беше изненадан от цялата случка. Но това, което беше още по-изненадващо, беше, че Света се наведе и го целуна.
Тя погледна умолително шофьора и прошепна: “Да се махаме оттук, побързайте.” Колата потегли рязко. След кратко разстояние джипът спря. Шофьорът попита с усмивка: “Дали да не се оженя за теб сега?”. Света се изчерви, после изведнъж се разплака и започна да обяснява ситуацията. Излязоха някои фрагменти.
Тя си спомни, че е видяла бившия си съпруг и е искала да му се разсърди, не е искала да изглежда в непривлекателна светлина. Към края на разказа ѝ съпругът ѝ бил готов да се застъпи за нея с юмруци. Няколко месеца по-късно те се оженили. С течение на времето те се превърнали в прекрасна двойка. Но Света все още не може да кара сама кола. Те очакват ново попълнение в семейството си…
