Имах чувството, че през целия си брак съм носил розови очила. Бях сигурна, че съпругът ми не е способен да изневери, че цени семейството си толкова, колкото и аз. Мислех, че имаме силна връзка, взаимно уважение и доверие. И един ден той се прибра от работа и каза: “Надя, напускам. -Къде?
При приятел? Изпекох ти един пай, можеше поне да го изядеш. -Не. Заминавам си завинаги. Имам друга жена и я обичам. Замръзнах на място. А той, сякаш нищо не се беше случило, събра най-необходимото и се сбогува: – За останалото ще дойда по-късно. Беше точно така. Не се опомних веднага. Едно обаждане ме “събуди”. Обади се моят приятел.
Обикновено с нея заедно взимахме децата си от детската градина. Следващите няколко дни изживях като в сън. Всичко, което се случваше, ми се струваше като лош сън. Можеше ли седемгодишният брак да приключи толкова безсмислено?
Седмица по-късно той се върна за други неща, но не сам. Когато казваше, че е отишъл при друга жена, преувеличаваше. По-скоро при едно момиче. Дори се съмнявах, че е пълнолетна. Важното е, че не ѝ липсва нахалство. Тя ме погледна и изхвръкна:
– “И как живееш с него? Имах яйце в ръката си, тъкмо се канех да сготвя яйце на сина си, когато те влязоха в къщата. И то полетя право в главата на тази дама. И тогава тя прелетя през прага на апартамента. Разводът беше шумен, той се опита да ме съди за апартамента.
В резултат на това той беше разделен наполовина. Аз вече се притеснявах къде ще отида с детето си, защото нямах достатъчно пари за ново. Свекърва ми ме подкрепяше. Тя не одобряваше действията на сина си и записа цялото си имущество на мен и внука ми: къща, апартамент, вила. Иван си остана с носа, но с млада кучка.
