Лиза наблюдаваше с радост как новите наематели на апартамента на баба ѝ подписват договора. Продажбата на апартамента отне много време и Лиза се опита да намали цената, но това не беше възможно и след един инцидент веднага бяха намерени наематели, които го купиха на добра цена. След като бабата на Лиза починала, апартаментът отишъл при внучката ѝ. В него обаче липсвал ремонт, затова Лиза и съпругът ѝ решили да го пребоядисат, за да може някой да го купи по-скоро.
Но в този момент съпругът ѝ заминал в командировка и Лиза не искала да губи време, затова започнала без него. Лиза наела екип, който да смени пода, и те приключили за три дни, само че преди да си тръгнат, главният майстор ѝ казал: “Щяхме да приключим по-рано, но през нощта беше невъзможно да се спи. Винаги някой тичаше на последния етаж. Сега Лиза трябва да свали старите тапети, да ги грундира и да залепи новите. Тя прекара целия ден в отлепване на старите, но беше толкова уморена, че реши да остане в апартамента през нощта, за да не губи време в пътуване до дома и обратно. Веднага щом си легна, тя заспа. В 4 часа Лиза се събуди от някакъв шум.
И бригадирът беше прав: някой тичаше бос на последния етаж. Беше просто невъзможно, постоянно чукане, чукане, чукане. Сякаш се въртяха около главата ѝ. Лиза се качи на последния етаж и почука на вратата на апартамента на съседката си. Вратата отвори възрастна жена с бастун в ръка: – “Имате някой, който постоянно тича наоколо, може поне да спрете да тичате през нощта. Защото е невъзможно да се спи.
Баба повдигна вежди и погледна странно Лиза: -“Едва ходя с бастун, лежа по цял ден, почти не мога да се движа. -Но може би внуци или деца? -Живея сам. Лиза беше изненадана от всичко това, но си тръгна. Лиза работи усилено през целия ден, а вечерта отново чу стъпките, които започнаха от тавана. А после този звук от почукване, почукване, почукване се премести към стените, а след това към стаята на баба ѝ. Лиза влезе в малката стая и, разбира се, там нямаше никой. Лиза стояла пред огледалото, когато изведнъж чула около себе си топуркане, сякаш нещо невидимо се движело в кръг около нея. Сърцето на Лиза едва не изскочи от гърдите ѝ.
Тя веднага изтича на стълбището и се обади на съпруга си, за да му каже. Той се връщаше в града и се срещна с отец Дмитрий във влака. Двамата със свещеника пристигат в къщата на баба му. Свещеникът помоли Лиза и съпруга ѝ да останат в колата, а той да влезе в апартамента. След известно време умореният свещеник се върна. – “Всичко е наред. Никой друг няма да ви безпокои. Може би сте забравили да покриете огледалото, докато сте пазили баба си, така че някоя заблудена душа се е изгубила и се е озовала в апартамента ви. Но сега всичко е спокойно.
