Майка ми се омъжи преди няколко години. Сватбата беше красива и следваше всички традиции. Живееха в нейната стая в общежитието. Стаята беше идеална във всяко отношение за двама души. Със съпруга ми имахме собствено жилище.
Той е военен и ние купихме двустаен апартамент с ипотечен кредит при много изгодни условия. Апартаментът беше слънчев, с високи тавани: моята мечта. Започнахме да подреждаме нашето малко гнездо. Не бързахме: съпругът ми има договор за още 3 години и засега трябва да живее в друг град.
И, разбира се, имаше големи разходи, свързани с ремонта. Тъй като къщата на майка ми е в съседство с новия ни апартамент, я помолихме да се погрижи за ремонта. По-късно се оказа, че със съпруга ми имаме съвместен празник и решихме да отидем да видим апартамента, без да кажем на никого.
Бях изненадана и много ядосана, когато видях, че в апартамента тичат нечии деца. Оказа се, че това са дъщерята и децата на новия ѝ съпруг. С какво право те бяха тук? Защо трябваше да предоставим новия си апартамент на непознати хора, и то безплатно?
В този си вид всички мебели и стени бяха боядисани и покрити с мазни петна. Според майка ѝ това момиче и двете ѝ деца нямало къде да живеят. Те нямали пари, а нашият апартамент бил празен. Съпругът ѝ дал три месеца да се премести. Мисля, че това време щеше да е достатъчно, за да си потърси друго място за живеене.
Ние нямаше да променим решението си и ги предупредихме за това. Но майка ми ме притискаше да съжалявам: как можем да изхвърлим децата си на улицата? Майка ми не признаваше, че е сгрешила. И никога не разбрах защо се държеше по този начин: нима чуждата дъщеря беше по-важна от нейната собствена?
